Девизът на българското европредседателствто оживя по време на мащабно събитие в Средец

Девизът на страната ни за бъдещото председателство на Съвета на ЕС „Съединението прави силата” оживя на практика по време на мащабно събитие провело се в Средец, като част от информационната кампания, която тече в момента в област Бургас. Хора от всякакви възрасти, националности и обществен статут изпълниха читалището в града, в желанието си да вземат участие в културната програма посветена на 10-годишното ни членство в ЕС и председателството на България през 2018 година. Местните хора показаха как обединявайки усилия, труд, талант могат да печелят европейски проекти, да разработват стратегии, да подготвят събития, да се забавляват заедно, да представят по един интересен и атрактивен начин общината си като част от голямото европейско семейство.

„Днес все по-осезателно се усеща необходимостта от сплотено общество. Съединението, което България извежда като ключово послание е не просто ценност, а и потребност. Диалогът и съгласието между различните държави по важни теми като сигурност, миграция, бързо и справедливо правосъдие,  преодоляване и приемане на различията в името на общите стремежи и по-добрите условия за живот. Върху всичко това страната ни ще постави акцент по време на първото си председателство на Съвета на ЕС. Щастлив съм да видя, че в община Средец всички вие, независимо от различията си, работите точно по този начин. Доказват го многобройните проекти, които сте реализирали в годините, културното богатство, което сте съхранили и което презентирате пред света, показва го активността ви при реализирането на днешната среща. Днес вие демонстрирате, че сте един умален модел на това, към което всички в Европа се стремим. Благодаря ви.”, с тези думи областният управител Вълчо Чолаков се обърна към местните в Средец дошли да представят проектите, по които работят и постиженията, които бележат в различни сфери на културния, социален и икономически живот.

По време на срещата бяха представени 7 ключови проекти на Община Средец реализирани през програмен период 2007-2013 и 6, които се изпълняват към настоящия момент. Сред тях доизграждане и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежи в града, подобряване на условията в учебните заведения и осигуряване на енергийна ефективност, социално включване на деца лишени от родителски грижи, както и такива от малцинствени групи, подобряване и развиване на туристическата инфраструктура и атракции. Редица успешно реалзирани проекти бяха представени и по програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция, както и такива, касаещи грижа за децата в риск, социална интеграция на уязвимите групи, социален патронаж и други.

Химна на Европа, изпълнен на гайда от 12-годишния многократен носител на награди и отличия от фолклорни конкурси - Атанас Иванов вдигна на крака препълнената зала на читалището. Музикални изпълнения на деца от фолклорни групи към читалището, от детски градини в съставните селища на Общината, както и фолклорен етюд ”Карабунарско хоро” от певческа група към Общинско Дружество на Инвалидите, Пенсионерски клуб-Средец и танцов клуб към Читалище „Пробуда” допълниха богатата културна програма, която бяха подготвили организаторите.

В срещата участие взеха още кметът на община Средец инж. Иван Жабов, заместник-кметът Николина Дамбулова, представители на общинска администрация, както и на Областен информационен център Бургас.

В Средец започват ударни ремонти на улиците

Започват ударни ремонти на улиците в Средец от спечелените 1,5 млн. лв. по европроект от Програмата за развитие на селските райони.

Припомняме, че кметът Иван Жабов получи договора лично от премиера Бойко Борисов на 19-ти септември. Без да чака, администрацията е запретнала ръкави за средствата и няколко дни по-късно е обявила обществена поръчка за 4 от улиците. Прогнозната им сума без ДДС е 264 708 лв., показа справка на Флагман.бг.

Основен ремонт ще бъде извършена на улиците "Дунав", "Георги Кирков", "Тодор Павлов" и "Димитър Благоев".

Дейностите включват частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация, пише Флагман.

Срокът за получаване на оферти от фирмите кандидати е 2-ри ноември, а на следващия ден в сградата на Община Средец ще бъдат отворени предложенията им. Реконструкцията на улиците ще започне веднага щом бъде избран изпълнител, увериха Флагман.бг от администрацията на Иван Жабов.

Утре е много важен ден за Дебелт

Затворническото общежитие в средецкото село Дебелт ще бъде открито официално утре. Новото затворническо заведение трябваше да отвори врати в края на юни месец миналата година.

Бившите сгради на МВР в Дебелт бяха преустроени в затворническо общежитие от затворен тип. То ще разтовари един от най-пренаселените затвори в страната – този в Бургас пише Gramofona.com. В средецкото село ще бъдат преместени 375 лишени от свобода, които в момента изтърпяват наказанието си в бургаския зандан.

Няма да повярвате в какво ще превърнат училището в Дюлево

Старото училище в средецкото село Дюлево ще се превърне в модерен център за здравословен начин на живот, научи "Sredets News". Проектът може да стане факт с решение на Общинския съвет в общината. Сградата на ОУ "Христо Ботев" не функционира от 40 години. 

Ученици в селото отдавна няма. Постройката запада, прозорците са счупени, вратите една по една се откъртват от пантите. "С общи усилия на живеещите тук успяхме да обезопасим сградата", каза пред "Черноморие" кметът на Дюлево Зорница Георгиева. Местните посрещнали с надежда проекта на бизнесмена Петко Георгиев, който иска да преобрази старата и запустяла от десетилетия сграда. Желанието му е да купи училището и част от прилежащата към него земя и да го превърне в детокси център, където хората ще могат да се справят със здравословни проблеми, наднормено тегло, висок холестерол само чрез природосъобразно лечение. 

"Ще инвестираме между 600 и 1,2 млн. лева в проекта. Желанието ни е да направим и веган ресторант към центъра, където хората ще отсядат, за да правят детоксикация на организма си", обясни Петко Георгиев. Проектът му е възможност селото да бъде съживено. То се намира на 20 километра от Бургас и заради добрата си локация е подходящо за такъв тип начинание, който ще доведе и до разкриване на работни места.

Кукери гонят злото от Средец (снимки)

Днес десетки млади мъже, пременени в кози кожи, обикалят, разделени на групи из Средец. По стара традиция в последната неделя на месец февруари в града се провеждат кукерските игри. 

Обличайки кози кожи, прикривайки лицето си със страшни маски и хванали в ръце калъчи, кукерите обикалят по домовете на местните, за да гонят злите духове. 

Домакините ги посрещат с трапеза, като в двора на всяка къща се играе традиционното кукерско хоро, което се води от стопанинът или стопанката на дома.

Днес е Сирни Заговезни. Ето какво трябва да направим

Празникът Сирница или Сирни Заговезни, последната неделя преди началото на великденския пост, е натоварен с особен смисъл в българския народен календар. Денят е известен още като Прошка, защото е прието тогава по-младите членове във всяко семейство да искат от по-възрастните прошка за волни и неволни провинения през изминалата година.
Така с изчистени от угризения души всички християни могат да започнат великия пост.

Седмицата между Месопустна неделя и Сирни Заговезни е по-специално време и в църковния календар. Тя е отделена от четиридесетницата на поста. През тези дни не се яде месо, но са разрешени всякакви други животински продукти – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).

Тези седем дни на прага между зимата и пролетта са време, в което вярващите трябва да се настроят за дългия великопостнически период. През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни наставления за въздържание и разумно отношение към всякакви земни удоволствия и изкушения. Изглежда за тези дни от календара църквата не е успяла да наложи изцяло своите норми и от предхристиянската древност на европейските народи нахлуват демоните на една неподправена и разгулна езическа веселост. Това е така не само у нас, но и в цялото европейско пространство.

У нас през тези дни моми и ергени се люлеят на люлки, по села и градове тръгват шумните кукерски шествия, палят се и се прескачат огромни огньове, въртят се горящи сламени факли и се хвърлят пламтящи стрели. Най-активни в тези обичаи обикновено са ергените и момите. Ритуалите за здраве и плодородие често са съпроводени с изричането на различни римувани пожелания и неприлични стихчета.

В Русия сиропустната седмица се нарича масленица и тогава обикновено се организират балагани – панаири на открито с люлки, въртелешки, фарсови театрални пиески, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер, пие се като за последно и хората се отдават на дружно и неистово веселие. В миналото често се случвало тези разюздани всенародни веселби да вземат човешки жертви сред съсловието на богатите търговци, без да е ясно дали причина за това е огромното количество изпита водка или холестеролът в черния и червения хайвер.

В Западна Европа в седмицата преди поста обикновено са дните на карнавала, който от Средновековието се е утвърдил като основен форум за народната култура. Това е време за кратко освобождаване от установения от църквата и институциите ред. Тогава отпадат всички норми, условности и забрани, които в останалата част от годината определят ритъма и правилата на живота. Хора от различни социални групи и възрасти за няколко дни през годината стават равни и близки в един преобърнат свят, който сами пресъздават. По улиците тръгват пародийни шествия с шутове, маскирани като папи, епископи, крале, графове и представят различни, не всякога благопристойни житейски сцени. Всички танцуват и пеят. Цвърчат скари, на които се пекат наденици и всякакви меса, лее се вино и бира в изобилие.

Често разиграван ритуал е битката между Поста и Карнавала. Първият обикновено е представян като мършава старица, която държи сушена херинга, докато Карнавала е дебел и доволен, червендалест мъж, яхнал буре с вино или бира и окичен с наденици, пушени бутове и други лакомства. В края на празника обикновено над Карнавала бива устроен съд и след пародийната присъда следва пародийно погребение.

Нещо подобно се случва и с кукерския цар. След обредното „заораване“ и „засяване“ с впрегнати в рало кукери той бива символически убит от тях, за да възкръсне отново. Корените на този обичай етнолозите откриват в култа към Дионис от тракийската древност, а като цяло етнографската близост между пролетните празници у различните европейски народи се таи в техния общ индоевропейски произход.

Те всичките са братовчеди, независимо какво мислят по този въпрос европейските институции.

На Сирни Заговезни – неделята преди започването на строгите Великденски пости, се прави трапеза с животински продукти, но без месо.

На трапезата присъстват ястия, направени от сирене и яйца, от масло и мляко. Традицията повелява на този ден да се направи баница със сирене и да има бяла халва с ядки.

Халвата се ползва за обичая хамкане – връзва се за конец и всички поред се опитват да я лапнат, без да използват ръцете си.

Панирани хапки
Освен традиционната баница пригответе интересни ястия на основата на яйца и сирене, с които да изненадате приятно близките си. Великолепен ордьовър са шишчетата с пъдпъдъчи яйца. Необходими са ви двадесет пъдпъдъчи яйца, двадесет чери доматчета, три супени лъжици майонеза и малко за украса, половин чаена чаша цедено кисело мляко, сол и къри на вкус.

Тахан халва
Първо пригответе соса – загрейте кърито на сух тиган около минута на бавен огън. Добавете го в цеденото кисело мляко, добавете майонезата и солта, разбъркайте и оставете в хладилника за два часа.

Сирене с подправки
Сварете пъдпъдъчите яйца за пет минути. Охладете ги в студена вода, за да ги обелите по-лесно. Отрежете горната една трета от доматчетата, извадете с лъжичка месестата част, поръсете ги отвътре с малко сол и сложете червените шапчици върху яйцата.

Върху дървените шишчета нанижете по две гъбки от яйце с домат и украсете шапчиците на гъбките с точици от майонеза, за да са по-красиви.

Пригответе яйца със сметана. Необходими са ви четири кокоши яйца, половин чаена чаша сметана, една супена лъжица нарязан копър.

Сварете яйцата, нарежете ги на дебели кръгове, наредете ги в тавичка, посолете, залейте със сметаната и запечете за десет минути на фурна. Поръсете с копър.

Всички ще харесат панирани сиренца. Необходими са ви половин килограм сирене, две яйца, три супени лъжици газирана вода, три супени лъжици брашно, сол и черен пипер на вкус.

Сиренето се нарязва на кубчета или правоъгълници. Разбиват се яйцата с газираната вода и се добавя брашното. Тестото трябва да е като гъста сметана. Добавят се подправките.

Сиренето се потапя в панировката и се пържи до златисто в сгорещена мазнина. При желание се поръсва с подправки при сервиране.

Яйца, пълнени със спанак
Продукти: 10 яйца, 500 г спанак, 150 г кашкавал, 100 г краве масло, 200 мл прясно мляко, 1 с.л. брашно, сол, черен пипер.

Яйцата се сваряват и се обелват. Отрязва се капаче откъм острата част и внимателно се изважда жълтъкът. В подсолена вода се сварява спанакът, отцежда се, нарязва се на ситно и се смесва със стритите жълтъци, настъргания кашкавал и черен пипер. Със сместа се пълнят яйцата, захлупват се с капачетата и се нареждат в тавичка, намазана с масло. Останалата плънка се смесва с прясното мляко и брашното и се разлива между яйцата. Върху всяко яйце се поставя бучка масло. Ястието се запича за около десет минути в силна фурна.

Кюфтета от яйца
Продукти: 10 яйца, 300 г кашкавал, 1 връзка магданоз, 200 г сухар, сол, черен пипер, растително масло за пържене.

Яйцата се разбиват и към тях се прибавят ситно смленият сухар, настърганият кашкавал, ситно нарязаният магданоз, сол и черен пипер. Сместа се разбърква добре. Със супена лъжица се сипва по малко от сместа в сгорещената мазнина и се изпържват кюфтета. Поднасят се с доматен сос или салата.

Източник: ТУК

Родители притеснени след вчерашния инцидент с автобус

Родителите на ученици от Средец, учещи в бургаските училища, са силно притеснени за здравето и живота на децата си. Поводът е вчерашният инцидент с автобуса, който аварира в района на Дебелт. 

Учениците са видели,  че от предната част излиза гъст черен дим, но самият автобус  не е опожарен, а като причина за случилото се обявиха  техническа неизправност в двигателната уредба. Притеснените деца веднага се обадили на родителите си, някои от които подали сигнал за пожар, а други тръгнали към тях.Шофьорът отрича да е имало пушек.

За щастие няма пострадали, но страхът все още властва у родителите.

Ето кои ще се борят за шеф на болницата в Средец

снимка: архив

Община Средец публикува списъка на допуснатите кандидати до третия етап на конкурса за избор на упраител на "МБАЛ - Средец" ЕООД.  Конкурсът е обявен съгласно решение на местния парламент. 

Това са д-р Ивайло Цанев Цанев и Д-р Чавдар Христов Карабаджаков. Събеседването ще се проведе днес, 24.02.2017 год. в 11,30 часа в залата на Общински съвет на Средец.

И шефката на пенсионерите в Средец в битката за парламента

Председателката на Клуба на пенсионера в Средец е сред кандидатите за народни представители на предстоящите парламентарни избори, видя Sredets News. Величка Тодорова е издигната от коалиця "Обединени патриоти".

Тя е под номер 14 в коалицонната листа, но в последните години това не е от особено значение, тъй като в парламента влиза кандидадът, получил най-много преференциални гласове.

Министерството на отбраната даде Военния клуб на общината

Община Средец получи сградата на бившия Военен клуб, който се намира на улица "Димитър Благоев" в града. Вторият кабинет на Бойко Борисов реши на последното си заседание да прехвърли собствеността на Общината. 

Помещенията ще се използват за изпълнението на културни прояви, военно-патриотична дейност и създаването на музейна сбирка. До решението на Министерски съвет се стигна, след като на 5-и юли 2016 година в деловодството на Министерството на отбраната бе входирано искане, подписано от 3 500 жители на община Средец. 

В него те настояват сградата на Военния клуб да бъде прехвърлена безвъзмездно от военното ведомство на Общината.

Живко донесе сребро на Средец и България

Средец има сребърен медал от Световното първенство по кикбокс за кадети, което се проведе в Дъблин, Ирландия. Донесе го 15-годишният Живко Гюров, който успя да надвие конкуренцията в своята категория до 42 кг. 

 Съдийско отсъждане на финала срещу състезателя от Полша лиши момчето от Средец от златото. Живко е състезател на бургаския клуб "Интерс" с председател Васил Вълков. 

За да замине за участие на първенството, зад него застават с финансови средства Община Средец и Община Бургас. "Искам да благодаря на двете общини и най-вече на кмета на Средец Иван Жабов, за подкрепата, която ми оказаха, за да взема участие в първенството", сподели тийнейджърът, който се срещна днес с кмета на Община Средец. 

Живко показа медала си на кмета и му разказа как е стигнал до финалната схватка. На срещата присъстваха Васил Вълков и Степан Дадурян, които бяха част от бургаската делегация в Ирландия, както и бащата на Живко - Димитър Гюров. 

Те обсъдиха и възможността в град Средец да бъде създаден клуб по кикбос, където да тренират децата.

Локализиран е пожарът край Синьо Камене

„Дежурят екипи от пожарната и Държавното горско стопанство по целия периметър на този пожар, който гасим от вчера. На този етап казваме, че пожарът е локализиран”, подчерта ст. комисар Красимир Шотаров - директор на Дирекция „Оперативни дейности” към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението. 

 
Пожарът възникна на 4 септември около 09,45 часа от село Бистрец. Запалени бяха сухи треви и широколистна гора. Заради силния вятър, пламъците се разпространиха към Синьо Камене и Гранитец. Изгорели са около 3000 декара сухи треви и около 700-800 дка широколистна гора. Локализиран е пожарът край село Синьо Камене. Това каза за Агенция „Фокус” ст. комисар 

Извънредно! Пожар бушува край Синьо Камене

Огнени пламъци се извисяват край село Синьо Камене.  По непотвърдена информация пожарът е обхванал горска територия. В района духа много силен вятър, което може да затрудни гасенето на пламъците, допълва нашият читател.  

"В момента пътувам към мястото и не мога да кажа какво точно гори. Ще имам информация, след като пристигна. Гори на около 3-4 км от населеното място, засега няма опасност за хората и къщите им", каза кметицата на селото Станка Тодорова пред Флагман.БГ.

Очаквайте подробности!

Янка Рупкина: Изгубих гласа си след самолетната катастрофа

Янка Рупкина е певица със световна известност в няколко континента. Неслучайно я наричат „посланик на България и българската песен”.   Животът й е низ от битки с горчив хепи енд.  Родена в село Богданово през далечната 1938-а, но малцина ще й дадат годините. Весела, лъчезарна и най-вече гласовита, тя  и до днес оглася концертните зали. Участва в благотворителни концерти, винаги е готова да откликне на нуждаещ се от помощ. А животът й никак не е бил лек. В едно от най-искрените си интервюта тя разказва за трудностите, които са съпътствали успеха й.

-Преди дни навършихте 78 години, честит рожден ден на патерици. Как се чувствате на тази възраст?

–Чувствам се много добре. Щом съм жива и здрава и на крака, значи съм добре.

–Продължавате ли да пеете?

-Да и то яко. В момента обикаляме страната с някои от най-известните изпълнители, за да представим вечните песни на България, така се казва и турнето. Направихме няколко концерта, хората са доволни, радват ни се.

–Предстои ви много важен концерт в Бургас, на който ще отбележите 60 години на сцена.

–Да, концертът трябваше да бъде на 11 август, но тогава бях в Скопие и бях блокирана заради наводненията и не успях да дойда. Отложихме го за края на месеца. Надявам се голяма част от моите почитатели да дойдат. Аз всяка година пея от сърце на хората в Бургас.

–Как се издържа 60 години да бъдете на сцената?

–Бог и хората ми дават сили, аз обичам да работя постоянно. Все още издържам. Една колежка се шегува и ми каза, че бабите на 78 години ходят с ниски обувки, а аз още съм на токчета. (смее се) Обичам кръстът ми е да е изправен, да изглеждам добре, а и така  пея по-добре.

-Кариерата ви започва на 18-годишна възраст. Съборът в Граматиково ли изиграва важната роля?

–Да, от Граматиково тръгна моята творческа дейност през 1959 година. Преди това се явих при Филип Кутев, приеха ме като танцьорка и певица, но нямаше щат. След това той е изпратил писмо на майка ми, но тя не ми го даде. На фестивала в Граматиково имаше хора от БНР, които ме поканиха да се явя на друг конкурс. През 1961 вече бях назначена като солист в ансамбъла за народни песни към националното радио.

–Какво беше да си изпълнител в онези години?

-Трудна работа. Да си професионалист е много отговорно, защото винаги трябва да си в добра форма, да си стабилен и все по-хубаво да се изпълняват песните, хората са много критични.

-Кога ви е било най-трудно през тези 60 години?

–Имала съм много трудни моменти. Най-трудно беше, когато обикаляхме света с трио „Българка“, което е част от бившата „Мистерия на българските гласове“. Бяха тежки концертите, защото като солист изпълнявах всички песни, другите две певици си имаха втори и трети глас, а аз водих партиите от начало до край. С всеки инструмент изпълнявах по три бесни и по две на бис. Всяка вечер с триото имахме задължителни 25 песни на концерт. Не можех да дишам понякога, защото съм пяла по 55 песни на вечер, почивах си само, докато оркестърът свири хоро. Нормално е, защото все пак сме пред чуждестранна публика, трябваше да се представим на ниво. В ансамбъла също не беше леко, защото работихме всеки ден по 3-4 часа, след репетициите пътувах из цялата страна и на другия ден трябваше отново да съм в София. Много труд, много усилия съм вложила, но не съжалявам, защото все пак изградих име.

–Работили сте с едни от най-известните световни изпълнители. С тях ли ви беше по-лесно да работите или с българските си колеги?

–Аз съм от хората, които обичат всички стилове музика, затова нямаше проблем да изпълнявам всякакъв вид музика. Все пак с българските колеги се работи по-лесно, защото изискванията са различни.

–Как се приемаше българският фолклор в чужбина?

–Много добре, дори отлично. Трябва човек да е на концерта, за да види емоцията на хората, през цялото време ни аплодираха.

-Кога и как влязохте в трио „Българка“?

–Като постъпих като солист в ансамбъла, работих дълги години с диригентите и във всички песни, където имаше трио, Борис Петров ме слагаше с Ева Георгиева и Стоянка Бонева. Като минаха десетина години, реших да се отделим като трио. Аз измислих името ни, защото Стоянка е от Пирин, Ева от Добруджа, а аз от Странджа и бяхме с различни костюми, представяхме богатството на цялата ни страна. После решихме да кажем, че Ева го е сформирала, защото тя беше най-възрастната.

–Ставате изключително популярна с песента „Калиманку Денку“. Как се роди тази песен?

–Това е много хубава песен, научих я от един братовчед на моя съпруг -Стойо Стоев от село Габър, той е автор на музиката и текста, за което му благодаря. Беше ни на гости, изпя я веднъж, но нямаше касетофони, за да я запиша. За щастие бързо заучавам и мелодията ми влезе в съзнанието, запечатах я там. Доста дълго я обработвах, защото преди нея пеех предимно тракийски песни, но като научих „Калиманка“, започнах да пея само странджански.

–Какво ви донесе тази песен?

-Донесе ми много големи успехи и голяма радост, разбира се. След това беше обработена и за нашия хор, колежките много я харесаха и обикнаха. Тази песен донесе „Грами“ на мен, на колежките и на България. Красимир Кюркчийски също стана популярен с тази песен. За мен е много ценна и продължавам да я пея на живо и до днес.

–Опитвали са се много изпълнители да правят кавъри на „Калиманку Денку“. Азис дори се опита да ви пресъздаде в „Като две капки вода“.

-Да, много са се опитвали, някои дори сполучливо. Хубаво е да се продължи нашето дело, но трябва човек добре да си подбира нещата, ако не може, да не го прави. Азис я изпя много добре, но беше притеснен. Когато ми я изпя в гримьорната, беше много по-добре. Той е един прекрасен певец и човек. Тогава му благодарих, той има възможности и ако се поработи с него още малко, може и от мен по-хубаво да я изпее.  

–Азис е обявен за краля на чалгата, един стил, който е много харесван от младите. Според вас изменили се драстично ценностната система и възпитание на днешните деца   в сравнение с вашите връстници?

–Да, ние като деца се учихме на всичко добро. Сега системата е различна, начинът на живот също. Въпреки всичко родителите трябва да възпитават добре децата си, както и в училище. Самите деца трябва да взимат примери от хубавите неща, а не от пошлите. Ние бяхме възпитавани да уважаваме по-възрастните хора. Когато се пусна чалгата децата бяха разпуснати и си позволиха много неща, но като обикалям из страната виждам, че има промяна в детското възпитание.

–Какво дете бяхте вие?

-Бях малко палаво дете. (смее се) Много обичах да си играя с децата, да ритаме парцалена топка, защото нямахме друга. В родното ми село Богданово до църквата си имахме две врати, но аз бях единственото момиче, което играеше с момчетата. Вкъщи бях послушна, изпълнявах всичко, казано от родителите ми.

–Знам, че сте обичали да се катерите по дърветата и да пеете.

-Да, с моята братовчедка се катерихме много и пеехме от високо. Обичам да се катеря на високите места, дори и сега. Тогава се хващах за плета и пеех. Навремето ми казваха Гаргова Яна, защото не спирах да пея от високо. Така ми остана и прякора в селото. Исках всички хора да ме слушат, бях малка и не си давах сметка за някои неща. Имаше една баба Яна, която живееше до старата ни къща. Като малка все   казваше „Няма ли това гарговото да се махне от селото и да мирясаме всички“. Като дойдох в БНР се прибирах в годината веднъж. Когато веднъж отидох да видя родителите си, минах покрай нейната къща и тя стоеше в двора, поздравих я и тя ме позна по гласа. Тогава ми каза: „О, Янко, ти ли си? Аз имам голям грях към теб, така те прокудих, че вече никаква те няма и не те виждам, нито чувам“. Обещах й да й попея някой път.

-Какво ви липсва от детството?

–Много неща, но поне имам спомени. Тогава не бяхме богати, бяхме едно бедно семейство с 4 деца. Сега каквото поиска едно дете, го получава. Тогава и годините бяха бедни, родителите ни стояха предимно в село, не ходеха често в града. Като дойдох в София имах почти всичко, не се оплаквам.

-Какъв спомен пазите от родителите си?

–Най-тъжното за мен е, че не попях на моите родители достатъчно. Все отивах за един, два дни, мислих, че все някой ден ще свърши работата. Грешна съм пред тях, когато отида на гроба им, винаги им се извинявам. Те бяха много добри родители, разбираха ме. Майка ми дори е казала на един журналист, че съм певица на народа и съм длъжна да радвам хората у нас и по света. Много интелигентни и възпитани хора бяха моите родители, но бяха много тъжни за мен, преживяха много неща.

–Какво бихте им казали сега ако имате възможност?

-Бих им казала едно огромно благодаря, че са ме създали и то с голям талант, за грижите, положени за мен. След това ние се грижихме за тях. Родителите ми си отидоха тъжни за мен. Майка ми почина, когато бях в Холандия, разбрах за смъртта й след 40 дни. Моите близки не знаеха къде в Холандия се намирам, нямаха връзка с мен, а и не са искали да ме тормозят. Тогава бяхме събрани от цял свят 12 певици и 12 музиканти, правихме концерти с ЮНЕСКО в защита на човешките права.

–Какво почувствахте като разбрахте, че майка ви е починала?

–Аз се върнах за три дни от Амстердам, за да отида в Билбао, имаше концерт за най-популярните ни спортисти, част от които участваха и в мое шоу. Като се прибрах синът ми ми каза, че майка е починала. Аз се стегнах, стъпих здраво на краката си и приех вестта съвсем нормално. Каквото и да прави човек, тя не можеше да се върне.

-Посветихте й песен.

-Да, направих песен за майка ми, но аз я направих преди да разбера, че е починала. Бях в Холандия и докато си почивах след концерт погледнах към небето и си казах, че нямам песен за родителите. Дойде ми текстът, направих мелодията и като я изпях на композитора Робърт де Гройт, той я хареса и я направи. Тя е една много тъжна песен, на концерти я пея последна.

–Няма как да не засегнем най-болезнената за вас тема – самолетната катастрофа. Какво се случи тогава?

-Много неща могат да се кажат за нея. Много тежка катастрофа, голяма част от момчетата и момичетата загинаха. Когато отидохме на летището беше тъмно, неосветено, нямаше линейки, пожарна, което беше много странно. Имаше два самолета, смениха нашия в последния момент. По моя преценка тази катастрофа е била умишлена. Винаги е имало хора, които да се грижат за пътниците, но тогава всичко беше много различно. Преди да тръгна имах лошо предчувствие.  Неприятна история. Лошото е, че се мълчи, не се казва истината, има различни версии. След катастрофата много ни заплашваха. Времето беше такова. Бяха ни забранили да говорим за нея.

-Кой ви заплашваше?

–От правителството, имаше си поставени хора, които да се обаждат на колегите, други са ги спирали на улицата, трети са били тормозени в домовете. Много от живите колеги са ми разказвали. Мен само по телефона са ме заплашвали.

–Какво ви казаха?

-Да мълча, да не говоря много, за да се разкрие самата истина. Властите да си вършат работа. Имахме застраховка, която беше в размер на 200 000 долара на човек, но никой не ни даде тези пари, нямаше и за умрелите. Насила ни накараха да подпишем документ. Аз бях против, защото щяхме да си получим парите, но бяхме принудени. Колегите ме помолиха да подпиша, за да ни дадат някаква малка сума, за да си купят лекарства. В противен случай нямаше да подпиша, направих го заради колегите. Накрая ни дадоха дребни стотинки – 1000 лева на тогавашните пари.

–За тази катастрофа се знае малко. Какво се случи в действителност?

–Въпреки че много катастрофи се изясняват, тази все още не е. Тя стои още в сянка, както стана и с Кенеди. Според мен като умре и последният от нас, ще се разкрие истината, но вече няма смисъл, млади момчета и момиче ги няма. Още са ми пред очите.

-Какво ви изниква в съзнанието като чуете за катастрофата?

–Много неща, за мен катастрофата беше много тежка. Оперираха ми ръцете и краката, главата и половината тяло. На два, три пъти ослепявах, нося очила сега след катастрофата. Някак си се справям. Когато дойдох на себе си, няма да забравя гласа на майка си в Пирогов, която попита дали съм жива, тогава не можеха да ме видят, бях в тежко положение. Винаги като мина покрай болницата се връщам назад в миналото. Сега също много се вълнувам. Та, тогава разбрах, че съм жива и веднага съм загубила съзнание. Борих се много, за да оцелея и добре, че съм силна, иначе нямаше да оживея. Тежки бяха обгарянията по цялото ми тяло. Близо две години носех перуки. Три месеца нямах глас, не можех да говоря. След това се възстанови и ето, че пак пея, хубав е вече. Много съм благодарна на лекарите, които се грижеха за нас, благодаря на д-р Шиндерски, д-р Кръстев, които положиха големи грижи. Да не забравям и Григор Стоичков, който е починал вече, на него дължа и живота си. Внесе лекарства от чужбина, помогна на много колеги за жилища, настояваше пред правителството за нас.

–Днешното правителство прави ли нещо за хората, прославили България?

-Дълго време и аз се борех за промяна в България. Преди няколко години предложих Стоянка Мутафова и Калоянчев да получат помощ като награда и те получиха, както и Валя Балканска. Радвам се, че ги наградиха. Малко е това, което се прави за хората на изкуството. Има много заслужили хора, които трябва да получат такава подкрепа.

-Преди година Народното събрание взе решение да получите пожизнена пенсия.

–Да, много хора предлагаха да получа такава пенсия, тъй като съм славила страната ни, още повече след катастрофата. Благодаря на правителството, на депатутати, на хората, че ме подкрепиха, на президента, че ме удостои с орден „Св. Св. Кирил и Методий“.

-Как живеехте без тази пенсия?

–Много трудно ми беше, само аз си знам. Синът ми се ожени през 1985 година и аз тогава излязох на квартира. Наруших   малко закони и права, но нямаше как. Намерих свободно жилище и се самонастаних, но си получих тежко наказание. От 1985 до 2005 нямах настанителна заповед, дадоха на много хора, но на мен не. Не ме изгониха, имах предупреждение само. Сега имам право вече да закупя това общинско жилище, но като нямам средства как да го купя? Ще си плащам наема, ще си гледам семейството. Каквито пари взема с тях свързвам двата края. Не се оплаквам, силен човек съм, не искам никой да ме съжалява. Понякога се налага, все пак сме живи хора.

–Неотдавна се проведе фестивала на Рожен. Валя Балканска каза, че няма да участва повече в него. Какво ви е мнението за тези форуми, които уж възраждат българските фолклор и традиции, а в същото време се превръщат в добър бизнес?

–Хубаво е фестивалите да бъдат така, както са били досега, а не да се печелят само пари. Валя е напълно права, трябва да се популяризира българската народна музика. Там трябва да се намеси държавата, да се решат тези неща. Преди години всичко се съгласуваше. Тези големи събития са много важни. Много хора през годините са ни използвали нас, артистите, за да печелят на наш гръб, но това е прекалено и се обезценява труда ни. Да не забравяме, че ние сме беден народ, не може едни да забогатяват на гърба на другите.

-Има ли бъдеще българският фолклор?

-Разбира се, че има. В последните години стоя повече в България, участвам като жури в различни конкурси и забелязвам, че има огромен интерес и то от страна на младите изпълнители. Много малки деца също ме търсят, за да им преподавам. Моите ученици започнаха все повече да взимат награди. Изпълнителите също трябва да им помагаме на младите да заобичат фолклора.

–Постоянно на дневен ред излиза въпросът с въвеждането на фолклор  в училище, но това все още не е прието.  

–В училище по-рано  децата пееха народни песни. И днес в някои училища продължават, но най-често там, където преподават наши колеги. Би трябвало във всяко училище да се преподава народна музика. Никой не знаеше България преди ние да излезем по света с нашия фолклор, с танците и костюмите. Разбира се и от спорта, имаме уникални и добри спортисти, които ни представят навън. Имаме големи личности, които са за почит и уважение.

-Успяхте ли да си починете през това лято?

-Почти нямам почивка. Сега правим концерти навсякъде, където мога ходя и да бъда жури. Предстои ми конкурс в Приморско. След катастрофата съм имала само една почивка, която продължи 20 дни, бях във Вършец. Най-много си почивам, когато изляза на улицата. Много обичам да си говоря с хората на тротоара, в автобуса, във влака или в метрото. Обожавам да вървя, това ме разтоварва. Понякога обикалям и по магазините, за да разглеждам, защото нямам пари да си купувам много неща, но не се оплаквам.

Източник: ТУК
Автор: Георги Гюзелов, в. Шоу