Днес имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василена, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Новата година започва с наздравици за всички, които носят името Васил. На днешния ден православната църква почита паметта на св. Василий Велики, а според народната традиция е Сурваки. Това е зимен празник, тачен в цяла България. Прави се обредна трапеза, сурвака се и се ладува.
Вечерята на Васильовден е втората кадена вечеря. За нея се коли петел или се готви свинско. В някои семейства се приготвя пача от краката и главата на коледното прасе. Ястията на трапезата са блажни. Обредното меню може да съдържа блюдо с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, петел, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.
Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. В някои семейства се прави баница с късмети. Тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалото от баницата се пази "за Богородица".Схващането за празника като начало на новата календарна година обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. В Пловдивско, Предбалкана и другаде в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Широко разпространени са и брачните гадания. Момите и ергените запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Ладуването също се явява гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.
Основният обичай на Сурваки е т. нар. сурвакане. Група малки момчета обикалят по къщите и потупват членовете на семейството със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие. На този ден в Западна България, в някои села в Сакар, Добруджа, Родопите (Чепинско) и др. се провеждат маскарадни игри.
Православната църква отбелязва празника с литургия в чест на св. Василий Велики. Светецът е роден около 330 година в град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Той е известен за времето си църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
Св. Василий става епископ на град Кесария, а едно от най-известните му произведения е „Шестоднев”. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария.
След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина. На този ден във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия.
.jpg)
