Средец през годините

празник на Средец - 1938г.;
снимка: Архив фото "Брилянт"

За първи път селището е споменато в пътепис през 1595 година под името Кара бунар, което на турски означава „черен кладенец“. През 1651 година Евлия Челеби в своите пътеписи говори, че в Кара бунар има керван-сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Шведският крал Карл XII през 1713 година нощува в хана на Кара бунар на път за Цариград. През 1762 година в село Кара бунар имало 600 къщи и е било сред най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) учителствал там в периода 1792-1793 година. Поради чумна епидемия 1795-1796 г. селото запада и остават само 150 къщи. Кърджалииските разбойници на Кара Фейзи разграбват и опожарават цялото селище през 1801 година. След Руско-турската война от 1828-1829 г. съгласно подписания Одрински мирен договор над 70 карабунарски семейства се изселват в Бесарабия. През 1858 година със султански ферман е построена църквата “Всех Святих” на мястото на стар църковен храм. През 1868 година Васил Левски преминава през Карабунар. На 16 февруари 1878 година 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Кара бунар става околийски център.мето на селището е Кара бунар до 14 август 1934 година, когато е било преименувано на Средец (изписвано като Срѣдецъ до реформата на стария правопис от 1945 година). На 1 юни 1950 година селището е преименувано на Грудово в чест на комунистически деец и бившия кмет на селото Тодор Грудов. Съгласно директивата на Българската комунистическа партия през септември 1923 година той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Кара баир (сега кв. "Меден рудник") и край старата гара Бургас (сега гара Вл. Павлов) стават престрелки, при които има убити и ранени. С президентски указ е върнато старото му име Средец, считано от 23 януари 1993 година. Селището има статут на град от 6 февруари 1960 година.

В Средец отбелязаха Деня на независимостта на България

В Средец отбелязаха Деня на независимостта на България. По случай  празника на площад „България”  бе извърши ритуал за издигане на националния ни флаг. Бяха поднесени венци и цветя на паметната плоча на героите, загинали за българската свободата . В празничният ден бе открита и художествена изложба на Кирил Иванов и Радостин Иванов в арт галерията на ПИ.

Атанас Зафиров: 22 септември е връх на многолетната битка за връщане на България на картата на Европа

Кандидатът за народен представител от коалиция БСП - лява България Атанас Зафиров поздрави жителите на бургаска област по повод Деня на независимостта на страната:

Днес е 22 септември - Денят на нашата Национална Независимост. Ден, който е връх на многолетната битка за връщане на България на картата на Европа. Ден, завършил делото, започнато от отец Паисий, от народните будители, от битката за българско самосъзнание, за българска просвета, за българска православна Църква. Ден, завършил делото на Левски и Ботев, на Раковски и Каравелов, на хилядите знайни и незнайни борци за освобождение от Османското иго. Ден, завършил делото на Руско - турската освободителна война, в която братският славянски и православен руски народ даде жертви за нашата свобода. Ден, завършил делото на нашите опълченци. Ден, завършил делото на строителите на съвременна България - на отците - основатели на нашата държавност. Ден, завършващ и делото на Съединението. Ден, който трайно и завинаги променя съдбата на доскорошната провинция на османската империя, който променя съдбата на доскорошния робски народ. Битките за църковна и просветна свобода ни правят народ просветен. Битките на Апостола, на хайдутите и опълченците ни прави народ горд. Победата на 3 март ни прави народ свободен. 6 септември ни прави народ единен, а 22 септември ни прави народ независим и европейски! Народ европейски ! Именно затова е велик 22 септември. Но делото на нашите предци не е завършено. И днес има предизвикателства пред нашата независимост, пред бъдещето на България. Аз вярвам, че естествено продължение на битката за българщината са две много важни неща - битката за социална справедливост, за равенство, за солидарност между хората, битката за честния труд и за трудовия човек. И битката за това решенията за българската политика да се взимат в България, да се взимат в София, а не в Брюксел или Вашингтон - да бъдем достойни, горди европейци, които не казват "Да" на всяка директива, а отстояват националния ни интерес пред нашите партньори. Искам да бъдем държава, която ще има силна икономика, силна енергетика, силна социална политика, силно земеделие, силна култура и наука. Българският исторически път винаги е бил труден, неравен. Много често несправедлив и тежък за нас. Но той е величав с моменти и дни като Деня на Независимостта. Именно затова сме горди да бъдем българи, да бъдем български патриоти! Днес, уважаеми приятели, в дни като днешния, ние трябва да бъдем преди всичко българи. И чак после да сме леви или десни, привърженици на една или друга партия. Дано да бъдем такива, дано сме научили най - после урока, че когато сме се делили, когато сме враждували помежду си - винаги сме били слаби. Именно затова аз ще завърша с призива - да бъдем повече българи, да бъдем повече патриоти, да бъдем повече независими! Да живее България!

Отбелязваме 106 години независимост

На 22 септември се навършват 106 години от обявяването на Независимостта на България. На този ден през 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд I обявява Независимостта на България. Тя е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Независимостта ни от 1908 и поуката от днешните зависимости

Автор: Киро Проданов

В историята ни отдавна са известни причините и предпоставките, предизвикали обявяването на българската държавна независимост на 22 септември 1908 г. в старопрестолния град Търново.  За 30 години след Освобождението  1878 и Съединението 1885 г. България постига стопански, политически и културен подем. По съдържание тя е свободна от своя васал Турция да се развива, но няма правата  да подписва договори и да бъде международно правен субект в отношенията с другите държави, няма правата да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не може да осъди чужд поданик, извършил убийство на наша територия, и др. Например, мирният договор след сръбско-българската война 1885 г. влиза в сила едва когато Турция го подписва и ред още примери на васалната зависимост от султана, които доказват ползата от юридическото признаване на българската независимост. Разбира се,  актът от 22 септември, зад който се крие трудът на плеяда дипломати и политици получава одобрението и признанието на Великите сили едва на 6 април 1909 г.

   Българската независимост от 1908 г. има важни последици за народа и страната ни – де юре символни, а де факто реално обременяващи ни с огромни отговорности. От гледна точка на днешния ден „независимост“ е идеална категория, противоположна на „зависимост“ – всички реални страни се намират някъде по средата, по израза на проф.Ивайло Дичев. Доказват го поредицата от исторически факти*, а именно:

-         Прехвърлят се плащанията на България от Турция към Русия и след дълги преговори с руските министри Изволски и Коковцев заемът от 82 млн лв. от Русия за тази цел е разсрочен за 75-77 години при 4,5% лихва. Обвързването с „освободителката“ щеше да е фатално, ако бе подписана и предложената военна конвенция за пълното ни поставяне под руска егида, но царят отказва;

-          Независимостта трае четири години и в икономически план тези години  са продължение на стопанския възход след 1885 г.; следват войни, катастрофи и като капак – много по-тежките зависимости след 1919 г. от  заемите и репарациите; после идва Тристранният пакт, а от септември 1944-та и Съветският съюз – най-дълго продължилата зависимост от един тоталитарен режим, чиито последици понасят няколко поколения българи; зависимости, които днес имат чисто икономически измерения, но  подвластни на идеологически предразсъдъци дават сериозно отражение върху морално-политическото здраве на обществото и държавата.

          Демократичните промени у нас доведоха до един осъзнат избор с членството ни в НАТО и ЕС. Някои наричат този избор „свободно избрана зависимост“. Съдържателно и точно! Защото примерът на западните ни партньори, постигнали своя просперитет със свободата на икономическа предприемчивост и политическа култура в единната европейска общност са магнетичен пример за следване. И мнозинството българи все повече осъзнават нуждата от възприемане именно правилата на успелите, които ни предизвикват да синхронизираме своето законодателство и подзаконовата нормативна уредба с техните. А най-вече да променяме и себе си, да се отърсваме от своите недостатъци в мисленето и културата си на поведение. Изборът на такава „зависимост“ предопределя възможността за въвеждане на правила и порядки в нашия живот, от които десетилетия сме били лишавани. Но кой свободомислещ човек не би предпочел подредбата на живота му да бъде по  правилата на успелите? За това оприличаването на членството ни в ЕС като „нова зависимост“ е абсолютно несъстоятелно, злостно и реваншистко по съдържание.

            Истинската опасност от днешните зависимости има съвсем други измерения.

Тя идва от енергийната зависимост на държавата ни, която „големият брат“ умело използва за решаване на глобалните си политически интереси; крепи се на сляпата вяра в спомена от „българо-съветската дружба“ и най-вероятно еднакво добре подплатена  от всевъзможните междуличностни взаимоотношения и обвързаности на партийно пристрастените русофили. Които още празнуват 9-ти септември, сякаш тази дата не ни е донесла най-голямата измамна надежда и разделителна зависимост след 22 септември 1908 година. Но които тихомълком подминават демонстрациите на руските граждани(у нас и в Русия) против анексирането на Крим и намесата в Украйна! Независими хора ли са българските социалисти?

            В днешната пред изборна обстановка за 43-но НС в поведението на някои политици с пореден напън към парламента, неприкрито лъсват зависимости, далеч неподвластни на европейските ценности. Въпросът е колко  от българските граждани ще съумеят да разграничат  пропагандата  на тези кандидат-депутати в полза на небългарския интерес от реалната им възможност да направят нещо за общото, а не за личното си благо. Вярно е, че  днешният глобален свят не е възможен без взаимни обвързаности. Но когато една зависимост(газово-енергийната) се превръща в политическо оръдие за въздействие, за подкупване и сплашване дори, тя е вече опасна зависимост защото е заплаха за националната ни сигурност. Политици и държавници може дълго да спорят какво  точно означава това и как  да се формулира в даден стратегически документ подобна заплаха.  

            За  непредубедено мислещите граждани  обаче първопричината е в друга една зависимост -   страхът да се казва истината  - за близката история и за днешния ден. Нима точно поради тази причина не се прикриват историческите факти за близкото комунистическо минало и то не е предмет на  изучаване в българското образование въпреки решенията в Съвета на Европа? Този страх от истината и сляпото подчинение на стереотипи може да се обясни като единствена причина, примерно, за опазването и съхранението на съветските паметници по нашите площади и паркове. А бургаският „Альоша“ вместо изнасяне в музей се превръща в централна атракция на обновения с европейски средства площад „Тройката“. Вместо символът на площада, дал му името от 1938 г. там ще стърчи един огромен монумент на подчинението и раболепието без да отразява реални исторически събития. И като емблема на идеологическата подчиненост и покорство ще ни натяква за нечия недалновидна управленска зависимост  - повече плод на вътрешните страхове и неосъзната инертност, отколкото на външни влияния или натиск. Тъжно е като погледне човек паметниците на нашите национални герои и тези на комунистическата „признателност“. Затова свободата да се казва истината е най-голямото достижение на демокрацията. Свободно да мислиш и действаш в полза на своето и на общественото благо е сред най-големите поуки от нашата Независимост през 1908 година досега!

               Поука, от която ни се очертава дълъг и не лек път на осъзнаване наследството от миналото. Да се научим да оценяваме историческите факти, а не да се подчиняваме на пропагандните клишета и готово поднасяни интерпретации.

              Да наваксваме изоставането си спрямо  другите развити общества най-вече в интелектуалната и нравствената сфера. Като държим на честната си дума и робуваме на съвестта си, за да бъдем уважавани партньори. Щом искаме да сме като тях, трябва да се научим да мислим, да живеем и работим според най-доброто у тях. Или ако перифразирам Апостола, нека не влошаваме живота на тези, които ни посочват грешките и слабостите, а тъкмо те да се чувстват окриляни да живеят по-добре, вместо възползващите се от пороците на обществото.

              Искам да бъда роб на такава морална зависимост!

              И бунтар за успеха на всяка друга независимост!

              А ти, уважаеми читателю?

*Трите събития, предхождащи обявяването на Независимостта – младотурският преврат в Цариград на 10/11 юли 1908г., отзоваването на българския дипломатически агент от  турската столица на 15 септември и стачката в Барон Хиршовата железница, както и всички важни събития около този съдбовен ден много добре са описани в документално-историческия роман на Пелин Пелинов „Независима България“ като първа от четирите му книги.  

В Средец откриват изложба навръх Деня на независимостта на България

По случай Деня на независимостта на България на 22 септември в 10:00 часа ще се извърши ритуал за издигане на националния ни флаг на централния площад на Средец "България". Там ще бъде извършен и водосвет. След издигането на флага на Република България, венци и цветя ще бъдат поднесени на паметната плоча на героите, загинали за свободата българска. В 11:00 часа пък ще бъде открита изложба живопис и пластика на Кирил Иванов и Радостин Иванов. Изложбата е подредена в арт галерията на ПИ. 

Показват ценна етнографска изложба

На 23 септември Празника на град Средец, в Етнографския музей на Бургас от 17.00 часа ще се представи етнографска изложба, озаглавена „Хората, къщите и духовната култура на Средецко”. Събитието е съвместна инициатива на Регионален исторически музей в Бургас, Исторически музей Средец и Община Средец.

Община Средец с нов 7-километров път за 3 млн. лв.

Ремонтираната 7-километрова отсечка от Аврамов мост до село Дюлево, Бургаско ще се открие на 24 септември. Стойността на обновяването на пътя е над 3 млн. лв., съобщават от община Средец. Средствата са отпуснати по проект Оперативна програма за развитие на селските райони, по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони. Седем километровата отсечка е преасфалтира и разширирена, изградено е отводняване. С изпълнението на евроинвестицията се съкратят времето и разходите за транспорт между селата Дюлево, Дебелт и Драчево, а натовареността на второкласния път Бургас - Средец - Елхово ще се намали, надяват се от община Средец.

Нов православен храм отвори врати в Средец

В деня на на Света София, Вяра, Надежда и Любов в град Средец отслужиха водосвет на иконите в храм Св. Богородица. Строежът на църквата е започнат през 1997 г. През 2014 сградата е санирана, подменен е покрива, иконите в храма са нарисувани от художниците Николай и Елисавета Ангелови, дърворезбаря Иван Иванов изработва и монтира Иконостаса. Средства за дострояване на храма се набират с дарения, чрез Кампанията „Да споделим Вяра, Надежда и Любов”. Дарителската кампания е под Патронажа на кмета на община Средец инж. Иван Жабов.

Петър Кънев очарован от срещата си в Средец

Бургаските социалисти и техните привърженици вече ме припознаха като техния водач. Това заяви водачът на бургаската листа на „БСП – лява България“ Петър Кънев. По думите му по време на срещите със симпатизанти в областта е станало ясно, че той е харесан, както от актива, така и от обикновените хора. Той посочи като пример срещата в Средец, където са присъствали над 100 души. „Хората имат нужда от срещи, лошото е като отидем на жълтите павета и започне работата на парламента, нямаме време за тях“, каза още Кънев. Той повтори, че в новото Народно събрание ще работи за интересите на Бургас и с останалите депутати. „Българската политическа класа трябва да разбере, че по няколко приоритета трябва да има съгласие“, каза още водачът на БСП като такъв той посочи образованието. Според него един начинаещ учител трябва да взема заплата колкото един начинаещ полицай. Въпреки, че предизборната кампания бавно набира скорост, Петър Кънев заяви, че хората ще отидат до урните на 5 октомври. Той прогнозира избирателна активност като на изборите през 2013 година. Той е категоричен, че трябва да се ремонтира и пътя Малко Търново – Средец. Коалиция БСП - лява България е под номер 22 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Народни борби и представяне на книга за празника на Момина църква

Редица мероприятия са организирани по случай празника на село Момина църква. Тази година традиционния събор на странджанското село ще започне с прием в кметството в 13:00 часа.  Час по-късно ще бъде даден старта и на турнира по народни борби. В 17:00 часа пък ще бъде представена книгата на Михо Червенков "Спомени за моето родно село - Момина църква". За 19:00 часа е заплануван да започне фолклорния концерт. В него участие ще вземат Калинка Згурова, Стоян Физиев, Лазар Налбантов, Мъжката фолклорна група "Божура", Костадин Кирчев, Йорданка Ялъмова, Георги Костов, съпровождани от оркестър "Средец". Точно в 21:30 часа небето на селото ще бъде озарено от празнична заря.