 |
Божанка Николова
Снимка: Архив Sredets News |
Преди няколко дни се навършиха 82 години от подписването на Ангорската спогодба. Според нея Турция се задължава да изплати обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, прогонени или избити след началото на Междусъюзническата война от 1913 година. Правителствата и на двете държави ратифицират договора, но и до днес още не е изпълнен, като дава поле за политически и обществени дискусии. Тракийските бежанци остро осъждат българското правителство за подписаната спогодба. Потърсихме и коментара на председателката на местното тракийско дружество Божанка Николова.
-Г-жо Николова, преди няколко дни се навърши годишнина от подписването на Ангорския договор. Кажете няколко думи за него.
-На 18 октомври 1925 година е подписан Ангорския мирен договор, по старото наименование на Анкара. Този договор е най-несправедливия, най-унизителния и най-предателския договор за България, подписан от българско правителство. Предателството на този договор се заключава в това, че след успехите на българската армия, територии извоювани с кръвта на български войни и върнати на България, този път без ничия външна намеса са предадени на Турция. Предадени са земи, които не са нито държавна, нито общинска собственост, а лична, без държавата да има право над тях. В Ангорският договор е залегната клаузата, съгласно която двете страни се задължават да спазват всички имуществени разпоредби, като изселниците запазват правата си на собственици в съответната държава. Турските изселници са продали своите имоти, докато нашите са грубо изгонени гладни и боси от родните им места и не са допуснати докато са живи да се върнат за да видят своя бащин дом и имот.
-Какво прави Тракийското дружество по този въпрос?
-Още преди няколко години известни евродепутати настояват пред парламента този въпрос да се отнася редовно с цел да се осъществи връщането на бежанските имоти. Тази година от лятото до месец февруари стартира подписка, от централното ръководство на тракийската организация, която ще бъде представена в ЕП като доказателство за връщането на имотите.
-След 82 години мислите ли, че клаузите на този договор все пак ще бъдат изпълнени?
-Никой не вярва в това, но да се надяваме на справедливата намеса на Европарламента.
-Вие няколко пъти споменавате институцията Европейски парламент. В него ли виждате единствената надежда?
-Ами освен да разясняваме на хората и самите те да искат, но по друг начин не може, освен да се намесят по-големи сили.
-Факт е, че българския парламент взе Решение, което възлага на българското правителство да работи за изплащането на обезщетението на тракйиските бежанци. Вие виждате ли българското правителство да работи в тази насока?
-Хубава инициатива, но все още няма успехи. Дано за в бъдеще това да се промени./Sredets News
Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България.
Духовното просвещение на българския народа даде тласък на национално-освободителното движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ.[2] В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.
