След два дни Голямобуковския манастир ще отбележи своя празник.
Всяка година на Светли петък (петъка след Великден), се отбелязва празникът на манастира - Живоприемен източник. Това няма да се промени и тази година. На събитието ще присъства и Сливенски митрополит Йоаникий. Голямобуковският манастир “Св. Животоприемен източник”,а от някои наричан и "Света Петка", е единственият обитаван манастир в Странджа планина, намира се на около 4 км източно от село Голямо Буково. До манастира води приличен черен път, който започва от самото село в източна посока, като първите 1-2 км са асфалтирани. Според предания, манастирът е построен през XII в. върху основите на древно светилище(в близост до манастира, на около 1 км източно се намира тракийска крепост и светилище). Святото място е посочено при съновидение, в което се явила св. Богородица на Коста Янов от Голямо Буково(наричано Коджа бук до 1934г.). Коста Янов боледувал дълго и оздравял, след като послушал съвета на Божията майка и се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската черква. Има предположения, че по тези места през XIV в. се е намирал Парорийският манастир на св. Григорий Синаит и школата на исихастите, но за това твърдение няма никакви доказателства. На около 3 км източно от манастира се намират развалини от килии и църква на средновековен монашески скит, те не са изследвани и за историята им не се знае нищо. Възстановяването на манастира започва през 1873г. и приключва през 1887 г. През 1903 г., благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох - внушителна двуетажна каменна сграда (в момента полусрутена), воденици по Бялата река и др. До края на 80-те години на XX-ти век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, а сградите в окаяно състояние. От есента на 1990 г. манастирът отново започва да функционира като християнска обител.
Всяка година на Светли петък (петъка след Великден), се отбелязва празникът на манастира - Живоприемен източник. Това няма да се промени и тази година. На събитието ще присъства и Сливенски митрополит Йоаникий. Голямобуковският манастир “Св. Животоприемен източник”,а от някои наричан и "Света Петка", е единственият обитаван манастир в Странджа планина, намира се на около 4 км източно от село Голямо Буково. До манастира води приличен черен път, който започва от самото село в източна посока, като първите 1-2 км са асфалтирани. Според предания, манастирът е построен през XII в. върху основите на древно светилище(в близост до манастира, на около 1 км източно се намира тракийска крепост и светилище). Святото място е посочено при съновидение, в което се явила св. Богородица на Коста Янов от Голямо Буково(наричано Коджа бук до 1934г.). Коста Янов боледувал дълго и оздравял, след като послушал съвета на Божията майка и се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската черква. Има предположения, че по тези места през XIV в. се е намирал Парорийският манастир на св. Григорий Синаит и школата на исихастите, но за това твърдение няма никакви доказателства. На около 3 км източно от манастира се намират развалини от килии и църква на средновековен монашески скит, те не са изследвани и за историята им не се знае нищо. Възстановяването на манастира започва през 1873г. и приключва през 1887 г. През 1903 г., благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох - внушителна двуетажна каменна сграда (в момента полусрутена), воденици по Бялата река и др. До края на 80-те години на XX-ти век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, а сградите в окаяно състояние. От есента на 1990 г. манастирът отново започва да функционира като християнска обител.
Манастирският храм е обновен и изографисан, построена е жилищна сграда, в момета се строи и друга такава, за гостите на манастира.
Манастирът е обявен за паметник на културата през 1954 г.
Обителта представлява комплекс от църква, полусрутен двуетажен каменен метох, едноетажна жилищна сграда и друга новострояща се.Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876 г. В олтарната й част се намира аязмото “Живоприемний източник”, за което се смята, че е лековито.
От няколко години е започнато разширяване на църквата - в западна посока се доизгражда притвор с камбанария. За довършването на това начинание е открита дарителска сметка.
Очаквайте и материал от събитието.
