Днес се отдава почит на добродетелите, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Това е предимно църковен празник и на него не се извършват никакви обреди и не се спазват забрани.
Тачи се паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и на майка им София.
Те са живели по времето на господството на император Адриан.
Цезарят, като научил, че в семейството царува сговор и християнско благолюбие, извикал знатната вдовица София на разпит: “Аз съм Христова робиня, а моите деца обрекох на нетленния жених – Божия син”, отвърнала римлянката.
Предали вдовицата и щерките и на езичницата Паладия, която ги увещавала три дни да се откажат от вярата си. След като не успяла да изпълни задачата си, Адриан наругал езичницата и наредил на палачите да подложат на страхотни мъчения децата. Смятал, че като види страданията им, майката сама ще се откаже от вярата си и ще помоли за милост.
Едно след друго момичетата били подлагани върху нажежените решетки, потапяни в гореща смола и бити с пръчки, накрая ги обезглавили, а София останали жива, за да се терзае от загубата на децата си, което било по-силно от телесно страдание.
Майката погребала децата си на висок хълм край Рим и три дни останала на гроба им.На четвъртия предала Богу дух.
