На 30 ноември почитаме паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
С празнична Света Литургия във всички епархии на Българската православна църква се чества Св. Апостол Андрей Първозвани – Андреевден.
В столичния храм "Св. Ап. Андрей Първозваний", издигнат в памет на българските опълченци, ще започне архиерейска Света Литургия, която ще оглави Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан - викарий на Софийския митрополит.
Всички християни, които почитат Св. Ап. Андрей Първозвани и неговия храм в София, могат да се черкуват на тържествените богослужения и се поклонят на частицата от светите му мощи, която се съхранява там.
Българският народ отбелязва деня като празник на семето (зърното). Освен това от Андреевден светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва, "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно.
Андреевден се нарича и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон".
Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Честито на Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
