.jpg)
Навършват се 165 години от рождението на великия български поет и революционер Христо Ботев.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер. Той живее едва 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Христо Ботев е син на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. От 1854 до 1858 г.
Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.
През октомври 1863 г. заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. Поради заболяване на баща му през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер.
Христо Ботев произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий, принуден е да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев.
През май 1876 г. след новината за Априлското въстание Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев./Dnes.bg
