Автор: Женя Петкова, Gramofona.com
Димитър Димов е народен представител от ПП „Атака”. Той е зам. председател на Парламентарната комисия по здравеопазване и член на Комисията по контрол на службите. Член на Контролния сбор на ПП АТАКА, както и регионален координатор на партията за Югоизточна България.
- Г-н Димов, Вие сте зам. председател на здравната комисия в парламента. В момента здравната система отново е разкъсвана от проблеми. Има ли полезен ход в тази ситуация и ще се намерят ли пари за болниците?
- Според мен ще се намери начин да се изплатят тези пари. Няма как да не се случи, защото това е прекалено важен казус. Тук е въпросът обаче, че този подход с посредника между Министерството и болниците не трябва да го има. Здравната каса е една паразитна структура, която според „Атака” не трябва да съществува. За съжаление, тук срещаме неразбиране от страна на останалите, които казват, че моделът е наложен и работи добре. Всъщност това въобще не е така. Кому е нужно между Министерството, където работят над 500 души администрация и всички болници да има посредник? Една директна връзка, без НЗОК ще улесни нещата и ще намали възможностите за корупция. Отделно така ще се съкратят и едни 200 млн., които отиват за издръжка на Здравната каса. За нас е необходима реформата в тази насока. Отделно, че и болниците не трябва да бъдат търговски дружества. Здравеопазването е социална дейност и не трябва да носи пари. Държавата трябва да се грижи населението да е здраво, а не да печели от пациентите. Не може докторите да бъдат еднолични търговци, та те не продават месо в месарницата.
- Подобна реформа обаче ще продължи във времето. Проблемът е, че в момента липсват едни 100 млн. лв, които не са били предвидени в бюджета на Здравната каса. Те откъде ще се намерят?
- Това е проблем, с който трябва да се занимава премиерът. Той е финансист и щом се е нагърбил с тежката задача да управлява държавата, трябва да намери от къде да дойдат тези пари, защото те трябва да дойдат.
- В здравната комисия какви варианти търсите и стигнахте ли до единна позиция?
- Не сме стигнали до общ извод от къде ще дойдат парите. Нямаме изчистена концепция.
- Друга важна тема в момента са бежанците. Защо се концентрирате върху сирийците, при условие, че те са една малка част от целия поток?
- Всъщност трябва да се знае, че бежанецът е нещо различно от това, което идва в момента в България. Това тук са пришълци. Идват хора от Мали, Алжир от незнайно къде, без идентификация. За нас това е проблемът. Още в първите дни когато стана ясно, че има вероятност за военен конфликт в Сирия поискахме да се затвори границата на България. Правителството просто си затваряше очите за проблема.
- Да, но Брюксел каза: Страна-член на ЕС не може да затваря границите си. Как ще се случи това?
- Да, Брюксел може и да го е казал, но това не е правно издържано. Никой не може да ни задължи. Ако Народното събрание реши, че ние ще затворим границите, ние ги затваряме и никой нищо не може да ни направи. Това трябва да се знае и не трябва да се спекулира с тази тема. Ако решим можем да затворим границата. Това не са хора, които бягат от военен конфликт. Хората от Алжир, от Мали, от Нигерия от какъв конфликт бягат? Бежанецът бяга от страна с военен конфликт и влизайки в първата мирна страна получава статут. Значи, като влязат в Турция там трябва да получат статут на бежанци, защо в България? Как преминават територия от 1 600 км.? В Комисията по контрол на службите сме изслушвали много експерти. От там знам, че турската полиция спомага придвижването на тези хора към българската граница. Турция го прави умишлено и това е факт. Не можеш да спориш с фактите. Свалят емигрантите от камионите до границата и казват - от тук назад няма, отиваш в България и край. Това трябва да спре.
- Имахте критики към Цветлин Йовчев, искахте оставката му. Доволни ли сте от това, което предложи като мерки за справяне с бежанската криза?
- Министър Йовчев може би не осъзнава какъв пост заема в държавата. Проблемът е много сериозен. Да, има неща в неговия план, които показват, че вече му е светнало. Ако се изпълнят мерките, които МВР предлага ще бъде добре, но аз не вярвам, защото са закъснели. Сега имаме едни 10 хиляди души, които трябва да бъдат екстрадирани, а това не става лесно. Ето виждаме какво се случва, намушканата Виктория, вашият колега, който също беше нападнат.
- Но имаше случай и на нападнато сирийско момче.
Ами ние точно за това предупреждавахме, че ще се стигне до разправа между българите и пришълците. Какво ще се случи, ако близките на Виктория решат да си отмъщават? Може да се стигне до гражданска война, ако има още подобни нападения. Нас ни обвиняват, че сме радикални и искаме да запалим конфликт. Не, ние предупреждаваме.
- Преди дни еврокомисарят Кристалина Георгиева коментира, че това е лицемерно отношение. От една страна ние не искаме чужденците в България, а от друга страна сме обидени на Холандия и Великобритания, които не искат българи в техните държави.
- Тук малко трябва да разграничим нещата. Всъщност Великобритания отказва на страна-член на ЕС, докато ние не искаме пришълци от третия свят, които извършват криминални деяния. Ето Великобритания е част от Евросъюза и отказва на друга страна-член, а никой не ги санкционира. Това доказва, че когато отстояваш собствения си интерес, не трябва да те спира мнението на ЕС. Няма държава изгонена от ЕС, а и с какво ще ни санкционират? Ние и досега даваме повече, отколкото получаваме. Същото е и с мораториума за продажбата на българска земя.
- В случая с мораториума обаче ви обвиняват в популизъм. И сега в България се продава земя на чужденци. Има механизми, които го позволяват и това се прави. Защо поискахте въобще този мораториум, не е ли безсмислен?
- За съжаление земята ни наистина може да се продава. Предлагайки този мораториум искахме да насочим вниманието към проблема. Преди мораториума никой не говореше за това и никой не обръщаше внимание на този факт. Ние искахме да предизвикаме общественото внимание. Успяхме да го извадим като актуална тема на деня. От правителството зависи дали ще направи всичко необходимо, за да се забрани продажбата на земята. Ако щете и предоговаряне на договора с ЕС може да се направи. Всичко е въпрос на правилна дипломация. Трябва да се обясни, че българската земя е 10-15 пъти по-евтина от европейската и има опасност България да бъде изкупена. Всичко е въпрос на желание от страна на правителството и премиера.
