Фундаменталните предизвикателства на постиндустриалното общество са свързани със свиване на периметъра на класическия наемен труд и внасяне на качествено ново съдържание в термина „работник”. Промяната в характеристиката на работната сила в т.ч. и социалния статус на някои от категориите работещи , води до следните ефекти: Нарастване на относителния дял на нестандартните /атипичните трудови договори/; Повишаване на относителния дял на наетите чрез посредници; работодатели/агенции за временна заетост/ и на „триъгълните”трудови отношения; увеличаване броя на заетите на повече от едно работно място; увеличаване на броя на наетите на мениджърски договори, консултантски договори и други, както и на наетите чрез различни видове граждански договори; разширяване и задълбочаване на промените в условията на работа, при използване на гъвкави елементи по отношение на работно време, работни места, трудови функции, организация на труда, системи и форми на заплащане.
КНСБ обяви анализи от изследване, свързано с възможностите за по-добро съчетаване на семейния и трудов живот. Изводите и оценките потвърждават възможността да се постигат в краткосрочен и в дългосрочен план икономически ефекти от провеждане на социални политики и мерки, насочени към подобряване на условията за балансиране на трудовия и семеен живот.
Предложенията са разработени в рамките на две основни направления – по организация на работното време, с оглед съчетаване на трудовия и семеен живот , и по режима на отпуските.
По предложение на работника или служителя, чрез допълнително споразумение към трудовия договор, да могат да се договарят: Възможност да се отсъства от работа през определени часове от работния ден в рамките на работната седмица или месеца, които да се компенсират с работа през други дни, без да се променя трудовото възнаграждение; Възможност да се отсъства от работа, които не се компенсират с работа, а при съответно редуциране на размера на месечното възнаграждение; Възможност за сумирано отчитане на работното време по искане на работника или служителя – седмично , месечно, или за друг календарен период, който не може да бъде по-дълъг от 3 месеца.
За тази цел с КТД/колективен трудов договор / биха могли да се договорят типови режими на сумирано изчисляване на работното време, които могат да се приложат за отделни работници или служители, по тяхно искане, тогава когато това се налага.
Предложено е създаването на нова алинея в чл. 139 КТ относно разпределението на работното време с променливи граници , също и предложение за включване на нова алинея по чл. 141 КТ, чрез която през определени периоди от време по искане на работниците и служителите да се включват в графици за работа в дневна или предпочитана от тях смяна.
Заложени са текстове за недопустимост на нощен и извънреден труд в разпоредбите на чл. 140 и 147 КТ Според проектопредложението при доказана нужда, свързана със съчетаване на трудовия и семеен живот, по искане на работника или служителя за опредени периоди от време и при определени условия , ще може да му се възлага извършването на извънреден или нощен труд.
Предложения по режима на отпуските: Да се създаде нов вид отпуск – по семейни причини , който да бъде уреден в КТ чрез създаване на нова алинея на чл. 157 КТ, като отпуск свързан със задължения обхващащи личния и семеен живот при следните параметри; Отпускът да се ползва до 4 дни в годината; Да бъде регламентиран като платен, така и като неплатен отпуск; За ползването му да е необходимо наличието на определени условия, свързани със съчетаване на трудовия и семеен живот; Отпускът може да се ползва при режим на уведомяване поне един ден предварително, а ако необходимостта от ползването му е спешна, инцидетно уведомяване на работодателя.
Предвидено е отпуска да е за не повече от два последователни дни, а със съгласието на работодателя - за четирите регламентирани дни.
Този отпуск да не може да се прехвърля за следваща година, а неизползваният да не се обезщетява.
Второто предложение е за предоставяне на възможност за ползване на част от платения годишен отпуск , да се ползва инцидентно , само с уведомяване , при наличие на причини, свързани с необходимостта от съчетаване на трудовия и семеен живот.
Друго предложение е увеличаване на периода от време, за който се плаща парично обезщетение за гледане на болен над 18 години/ чл. 45, ал І , т. 1 КСО/ поне с още 5 дни.
Направените предложения ще бъдат внесени в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където ще бъдат обсъдени с работодателите и правителството.
/Чавдар Христов, юрист и вицепрезидент на КНСБ./
Предметното поле на колективното договаряне все повече се разширява: Заетостта става все по-важна и като приоритет на политиката на правителствата, и като аспект на индустриалните отношения и колективните преговори.С оглед на запазване на работните места и създаването на нови се търси баланс между работните места, доходите и гъвкавостта на работното време, като се приемат различни компромисни варианти; Работното време става все по важен аспект на колективните преговори и колективното договаряне с оглед задържане и растеж на заетостта и с оглед увеличаване на извънработното време , за подобряване квалификацията , професионалния растеж и качеството на живот; Важни аспекти на колективното договаряне са условията на труд и качеството на трудовия живот, в частност балансът на трудовия и семеен живот; Договарянето на заплатите и останалите плащания и придобивки все повече се обвързва с подобряване на производителността и качеството на труда, подобряване организацията на труда, приложението на гъвкави форми на заплащане и стимулиране; В колективното договаряне се включват редица аспекти на индивидуалните човешки и трудови права. Широко приложение намират нормите за недопускане на дискриминация и за равно третиране на работните места.
Новите характеристики на труда и трудовите отношения, промените в структурата на интересите, налагат още по активна позиция на КНСБ по комплекса от нормативни актове, касаещи труда и общественото осигуряване.
КНСБ следва да продължат аргументираното предлагане на изменения и допълнения в трудовото и осигурително законодателство в посока развитие и усъвършенстване на правните норми и практиката на двустранен и тристранен диалог.
