Днес се почита паметта на св. Трифон, роден около 225 г. в с. Комсада, в малоазийската област Фригия в Римската империя. Той живял праведно и загинал мъченически заради вярата си. По нашите земи св. Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Наречен е Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята и те се благославят за плодородие.
Денят на Св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино.
Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.
На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер.
Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.
Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята - обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.
В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.Празнуват: Трифон, Тричко, Гроздан, Лозан
