 |
| Снимка: Cross |
На 20 април 2013 година честваме 137 години от избухването на Априлското въстание.
Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Избухва преждевременно в Копривщица, но същият ден въстават Панагюрище (20 април), Клисура (20 април), Стрелча (20 април), а по-късно Брацигово (21 април), Перущица (23 април), Търновски революционен окръг (25 - 26 април), Батак (29 април) и много други селища. До края на май въстанието е потушено.
Всичко започва на 14 април, когато на събрание в местността Оборище се взима решение за всенародно въстание. Организатори са Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др. Така на 20 април Каблешков обявява въстанието, превземайки конака в Копривщица. Известно е, че в този ден църковните камбани забили, а от всички улици на града заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след превземането на Копривщица, Тодор Каблешков съставя известното „Кърваво писмо", с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало. В отговор Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева. След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно - саможертвата им привлича погледа на света. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя, която слага край на робството в България на 3-ти март, 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор.
