четвъртък, 8 септември 2016 г.

Живко донесе сребро на Средец и България



Средец има сребърен медал от Световното първенство по кикбокс за кадети, което се проведе в Дъблин, Ирландия. Донесе го 15-годишният Живко Гюров, който успя да надвие конкуренцията в своята категория до 42 кг. 

 Съдийско отсъждане на финала срещу състезателя от Полша лиши момчето от Средец от златото. Живко е състезател на бургаския клуб "Интерс" с председател Васил Вълков. 

За да замине за участие на първенството, зад него застават с финансови средства Община Средец и Община Бургас. "Искам да благодаря на двете общини и най-вече на кмета на Средец Иван Жабов, за подкрепата, която ми оказаха, за да взема участие в първенството", сподели тийнейджърът, който се срещна днес с кмета на Община Средец. 

Средец има медал от Световно по кикбокс
Живко показа медала си на кмета и му разказа как е стигнал до финалната схватка. На срещата присъстваха Васил Вълков и Степан Дадурян, които бяха част от бургаската делегация в Ирландия, както и бащата на Живко - Димитър Гюров. 

Те обсъдиха и възможността в град Средец да бъде създаден клуб по кикбос, където да тренират децата.

понеделник, 5 септември 2016 г.

Локализиран е пожарът край Синьо Камене

„Дежурят екипи от пожарната и Държавното горско стопанство по целия периметър на този пожар, който гасим от вчера. На този етап казваме, че пожарът е локализиран”, подчерта ст. комисар Красимир Шотаров - директор на Дирекция „Оперативни дейности” към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението. 
 
Пожарът възникна на 4 септември около 09,45 часа от село Бистрец. Запалени бяха сухи треви и широколистна гора. Заради силния вятър, пламъците се разпространиха към Синьо Камене и Гранитец. Изгорели са около 3000 декара сухи треви и около 700-800 дка широколистна гора.
 Локализиран е пожарът край село Синьо Камене. Това каза за Агенция „Фокус” ст. комисар 

неделя, 4 септември 2016 г.

Извънредно! Пожар бушува край Синьо Камене

Огнени пламъци се извисяват край село Синьо Камене.  По непотвърдена информация пожарът е обхванал горска територия. В района духа много силен вятър, което може да затрудни гасенето на пламъците, допълва нашият читател.  

"В момента пътувам към мястото и не мога да кажа какво точно гори. Ще имам информация, след като пристигна. Гори на около 3-4 км от населеното място, засега няма опасност за хората и къщите им", каза кметицата на селото Станка Тодорова пред Флагман.БГ.

Очаквайте подробности!

събота, 3 септември 2016 г.

Янка Рупкина: Изгубих гласа си след самолетната катастрофа

Янка Рупкина е певица със световна известност в няколко континента. Неслучайно я наричат „посланик на България и българската песен”.   Животът й е низ от битки с горчив хепи енд.  Родена в село Богданово през далечната 1938-а, но малцина ще й дадат годините. Весела, лъчезарна и най-вече гласовита, тя  и до днес оглася концертните зали. Участва в благотворителни концерти, винаги е готова да откликне на нуждаещ се от помощ. А животът й никак не е бил лек. В едно от най-искрените си интервюта тя разказва за трудностите, които са съпътствали успеха й.
-Преди дни навършихте 78 години, честит рожден ден на патерици. Как се чувствате на тази възраст?
Чувствам се много добре. Щом съм жива и здрава и на крака, значи съм добре.
Продължавате ли да пеете?
-Да и то яко. В момента обикаляме страната с някои от най-известните изпълнители, за да представим вечните песни на България, така се казва и турнето. Направихме няколко концерта, хората са доволни, радват ни се.
Предстои ви много важен концерт в Бургас, на който ще отбележите 60 години на сцена.
Да, концертът трябваше да бъде на 11 август, но тогава бях в Скопие и бях блокирана заради наводненията и не успях да дойда. Отложихме го за края на месеца. Надявам се голяма част от моите почитатели да дойдат. Аз всяка година пея от сърце на хората в Бургас.
Как се издържа 60 години да бъдете на сцената?
Бог и хората ми дават сили, аз обичам да работя постоянно. Все още издържам. Една колежка се шегува и ми каза, че бабите на 78 години ходят с ниски обувки, а аз още съм на токчета. (смее се) Обичам кръстът ми е да е изправен, да изглеждам добре, а и така  пея по-добре.
-Кариерата ви започва на 18-годишна възраст. Съборът в Граматиково ли изиграва важната роля?
Да, от Граматиково тръгна моята творческа дейност през 1959 година. Преди това се явих при Филип Кутев, приеха ме като танцьорка и певица, но нямаше щат. След това той е изпратил писмо на майка ми, но тя не ми го даде. На фестивала в Граматиково имаше хора от БНР, които ме поканиха да се явя на друг конкурс. През 1961 вече бях назначена като солист в ансамбъла за народни песни към националното радио.
Какво беше да си изпълнител в онези години?
-Трудна работа. Да си професионалист е много отговорно, защото винаги трябва да си в добра форма, да си стабилен и все по-хубаво да се изпълняват песните, хората са много критични.
-Кога ви е било най-трудно през тези 60 години?
Имала съм много трудни моменти. Най-трудно беше, когато обикаляхме света с трио „Българка“, което е част от бившата „Мистерия на българските гласове“. Бяха тежки концертите, защото като солист изпълнявах всички песни, другите две певици си имаха втори и трети глас, а аз водих партиите от начало до край. С всеки инструмент изпълнявах по три бесни и по две на бис. Всяка вечер с триото имахме задължителни 25 песни на концерт. Не можех да дишам понякога, защото съм пяла по 55 песни на вечер, почивах си само, докато оркестърът свири хоро. Нормално е, защото все пак сме пред чуждестранна публика, трябваше да се представим на ниво. В ансамбъла също не беше леко, защото работихме всеки ден по 3-4 часа, след репетициите пътувах из цялата страна и на другия ден трябваше отново да съм в София. Много труд, много усилия съм вложила, но не съжалявам, защото все пак изградих име.
рупкинаРаботили сте с едни от най-известните световни изпълнители. С тях ли ви беше по-лесно да работите или с българските си колеги?
Аз съм от хората, които обичат всички стилове музика, затова нямаше проблем да изпълнявам всякакъв вид музика. Все пак с българските колеги се работи по-лесно, защото изискванията са различни.
Как се приемаше българският фолклор в чужбина?
Много добре, дори отлично. Трябва човек да е на концерта, за да види емоцията на хората, през цялото време ни аплодираха.
-Кога и как влязохте в трио „Българка“?
Като постъпих като солист в ансамбъла, работих дълги години с диригентите и във всички песни, където имаше трио, Борис Петров ме слагаше с Ева Георгиева и Стоянка Бонева. Като минаха десетина години, реших да се отделим като трио. Аз измислих името ни, защото Стоянка е от Пирин, Ева от Добруджа, а аз от Странджа и бяхме с различни костюми, представяхме богатството на цялата ни страна. После решихме да кажем, че Ева го е сформирала, защото тя беше най-възрастната.
Ставате изключително популярна с песента „Калиманку Денку“. Как се роди тази песен?
Това е много хубава песен, научих я от един братовчед на моя съпруг -Стойо Стоев от село Габър, той е автор на музиката и текста, за което му благодаря. Беше ни на гости, изпя я веднъж, но нямаше касетофони, за да я запиша. За щастие бързо заучавам и мелодията ми влезе в съзнанието, запечатах я там. Доста дълго я обработвах, защото преди нея пеех предимно тракийски песни, но като научих „Калиманка“, започнах да пея само странджански.
Какво ви донесе тази песен?
-Донесе ми много големи успехи и голяма радост, разбира се. След това беше обработена и за нашия хор, колежките много я харесаха и обикнаха. Тази песен донесе „Грами“ на мен, на колежките и на България. Красимир Кюркчийски също стана популярен с тази песен. За мен е много ценна и продължавам да я пея на живо и до днес.
Опитвали са се много изпълнители да правят кавъри на „Калиманку Денку“. Азис дори се опита да ви пресъздаде в „Като две капки вода“.
-Да, много са се опитвали, някои дори сполучливо. Хубаво е да се продължи нашето дело, но трябва човек добре да си подбира нещата, ако не може, да не го прави. Азис я изпя много добре, но беше притеснен. Когато ми я изпя в гримьорната, беше много по-добре. Той е един прекрасен певец и човек. Тогава му благодарих, той има възможности и ако се поработи с него още малко, може и от мен по-хубаво да я изпее.  
Азис е обявен за краля на чалгата, един стил, който е много харесван от младите. Според вас изменили се драстично ценностната система и възпитание на днешните деца   в сравнение с вашите връстници?
Да, ние като деца се учихме на всичко добро. Сега системата е различна, начинът на живот също. Въпреки всичко родителите трябва да възпитават добре децата си, както и в училище. Самите деца трябва да взимат примери от хубавите неща, а не от пошлите. Ние бяхме възпитавани да уважаваме по-възрастните хора. Когато се пусна чалгата децата бяха разпуснати и си позволиха много неща, но като обикалям из страната виждам, че има промяна в детското възпитание.
Какво дете бяхте вие?
-Бях малко палаво дете. (смее се) Много обичах да си играя с децата, да ритаме парцалена топка, защото нямахме друга. В родното ми село Богданово до църквата си имахме две врати, но аз бях единственото момиче, което играеше с момчетата. Вкъщи бях послушна, изпълнявах всичко, казано от родителите ми.
qnkaaЗнам, че сте обичали да се катерите по дърветата и да пеете.
-Да, с моята братовчедка се катерихме много и пеехме от високо. Обичам да се катеря на високите места, дори и сега. Тогава се хващах за плета и пеех. Навремето ми казваха Гаргова Яна, защото не спирах да пея от високо. Така ми остана и прякора в селото. Исках всички хора да ме слушат, бях малка и не си давах сметка за някои неща. Имаше една баба Яна, която живееше до старата ни къща. Като малка все   казваше „Няма ли това гарговото да се махне от селото и да мирясаме всички“. Като дойдох в БНР се прибирах в годината веднъж. Когато веднъж отидох да видя родителите си, минах покрай нейната къща и тя стоеше в двора, поздравих я и тя ме позна по гласа. Тогава ми каза: „О, Янко, ти ли си? Аз имам голям грях към теб, така те прокудих, че вече никаква те няма и не те виждам, нито чувам“. Обещах й да й попея някой път.
-Какво ви липсва от детството?
Много неща, но поне имам спомени. Тогава не бяхме богати, бяхме едно бедно семейство с 4 деца. Сега каквото поиска едно дете, го получава. Тогава и годините бяха бедни, родителите ни стояха предимно в село, не ходеха често в града. Като дойдох в София имах почти всичко, не се оплаквам.
-Какъв спомен пазите от родителите си?
Най-тъжното за мен е, че не попях на моите родители достатъчно. Все отивах за един, два дни, мислих, че все някой ден ще свърши работата. Грешна съм пред тях, когато отида на гроба им, винаги им се извинявам. Те бяха много добри родители, разбираха ме. Майка ми дори е казала на един журналист, че съм певица на народа и съм длъжна да радвам хората у нас и по света. Много интелигентни и възпитани хора бяха моите родители, но бяха много тъжни за мен, преживяха много неща.
Какво бихте им казали сега ако имате възможност?
-Бих им казала едно огромно благодаря, че са ме създали и то с голям талант, за грижите, положени за мен. След това ние се грижихме за тях. Родителите ми си отидоха тъжни за мен. Майка ми почина, когато бях в Холандия, разбрах за смъртта й след 40 дни. Моите близки не знаеха къде в Холандия се намирам, нямаха връзка с мен, а и не са искали да ме тормозят. Тогава бяхме събрани от цял свят 12 певици и 12 музиканти, правихме концерти с ЮНЕСКО в защита на човешките права.
Какво почувствахте като разбрахте, че майка ви е починала?
Аз се върнах за три дни от Амстердам, за да отида в Билбао, имаше концерт за най-популярните ни спортисти, част от които участваха и в мое шоу. Като се прибрах синът ми ми каза, че майка е починала. Аз се стегнах, стъпих здраво на краката си и приех вестта съвсем нормално. Каквото и да прави човек, тя не можеше да се върне.
-Посветихте й песен.
-Да, направих песен за майка ми, но аз я направих преди да разбера, че е починала. Бях в Холандия и докато си почивах след концерт погледнах към небето и си казах, че нямам песен за родителите. Дойде ми текстът, направих мелодията и като я изпях на композитора Робърт де Гройт, той я хареса и я направи. Тя е една много тъжна песен, на концерти я пея последна.
Няма как да не засегнем най-болезнената за вас тема – самолетната катастрофа. Какво се случи тогава?
-Много неща могат да се кажат за нея. Много тежка катастрофа, голяма част от момчетата и момичетата загинаха. Когато отидохме на летището беше тъмно, неосветено, нямаше линейки, пожарна, което беше много странно. Имаше два самолета, смениха нашия в последния момент. По моя преценка тази катастрофа е била умишлена. Винаги е имало хора, които да се грижат за пътниците, но тогава всичко беше много различно. Преди да тръгна имах лошо предчувствие.  Неприятна история. Лошото е, че се мълчи, не се казва истината, има различни версии. След катастрофата много ни заплашваха. Времето беше такова. Бяха ни забранили да говорим за нея.
-Кой ви заплашваше?
От правителството, имаше си поставени хора, които да се обаждат на колегите, други са ги спирали на улицата, трети са били тормозени в домовете. Много от живите колеги са ми разказвали. Мен само по телефона са ме заплашвали.
Какво ви казаха?
-Да мълча, да не говоря много, за да се разкрие самата истина. Властите да си вършат работа. Имахме застраховка, която беше в размер на 200 000 долара на човек, но никой не ни даде тези пари, нямаше и за умрелите. Насила ни накараха да подпишем документ. Аз бях против, защото щяхме да си получим парите, но бяхме принудени. Колегите ме помолиха да подпиша, за да ни дадат някаква малка сума, за да си купят лекарства. В противен случай нямаше да подпиша, направих го заради колегите. Накрая ни дадоха дребни стотинки – 1000 лева на тогавашните пари.
За тази катастрофа се знае малко. Какво се случи в действителност?
Въпреки че много катастрофи се изясняват, тази все още не е. Тя стои още в сянка, както стана и с Кенеди. Според мен като умре и последният от нас, ще се разкрие истината, но вече няма смисъл, млади момчета и момиче ги няма. Още са ми пред очите.
-Какво ви изниква в съзнанието като чуете за катастрофата?
Много неща, за мен катастрофата беше много тежка. Оперираха ми ръцете и краката, главата и половината тяло. На два, три пъти ослепявах, нося очила сега след катастрофата. Някак си се справям. Когато дойдох на себе си, няма да забравя гласа на майка си в Пирогов, която попита дали съм жива, тогава не можеха да ме видят, бях в тежко положение. Винаги като мина покрай болницата се връщам назад в миналото. Сега също много се вълнувам. Та, тогава разбрах, че съм жива и веднага съм загубила съзнание. Борих се много, за да оцелея и добре, че съм силна, иначе нямаше да оживея. Тежки бяха обгарянията по цялото ми тяло. Близо две години носех перуки. Три месеца нямах глас, не можех да говоря. След това се възстанови и ето, че пак пея, хубав е вече. Много съм благодарна на лекарите, които се грижеха за нас, благодаря на д-р Шиндерски, д-р Кръстев, които положиха големи грижи. Да не забравям и Григор Стоичков, който е починал вече, на него дължа и живота си. Внесе лекарства от чужбина, помогна на много колеги за жилища, настояваше пред правителството за нас.
unnamedДнешното правителство прави ли нещо за хората, прославили България?
-Дълго време и аз се борех за промяна в България. Преди няколко години предложих Стоянка Мутафова и Калоянчев да получат помощ като награда и те получиха, както и Валя Балканска. Радвам се, че ги наградиха. Малко е това, което се прави за хората на изкуството. Има много заслужили хора, които трябва да получат такава подкрепа.
-Преди година Народното събрание взе решение да получите пожизнена пенсия.
Да, много хора предлагаха да получа такава пенсия, тъй като съм славила страната ни, още повече след катастрофата. Благодаря на правителството, на депатутати, на хората, че ме подкрепиха, на президента, че ме удостои с орден „Св. Св. Кирил и Методий“.
-Как живеехте без тази пенсия?
Много трудно ми беше, само аз си знам. Синът ми се ожени през 1985 година и аз тогава излязох на квартира. Наруших   малко закони и права, но нямаше как. Намерих свободно жилище и се самонастаних, но си получих тежко наказание. От 1985 до 2005 нямах настанителна заповед, дадоха на много хора, но на мен не. Не ме изгониха, имах предупреждение само. Сега имам право вече да закупя това общинско жилище, но като нямам средства как да го купя? Ще си плащам наема, ще си гледам семейството. Каквито пари взема с тях свързвам двата края. Не се оплаквам, силен човек съм, не искам никой да ме съжалява. Понякога се налага, все пак сме живи хора.
Неотдавна се проведе фестивала на Рожен. Валя Балканска каза, че няма да участва повече в него. Какво ви е мнението за тези форуми, които уж възраждат българските фолклор и традиции, а в същото време се превръщат в добър бизнес?
Хубаво е фестивалите да бъдат така, както са били досега, а не да се печелят само пари. Валя е напълно права, трябва да се популяризира българската народна музика. Там трябва да се намеси държавата, да се решат тези неща. Преди години всичко се съгласуваше. Тези големи събития са много важни. Много хора през годините са ни използвали нас, артистите, за да печелят на наш гръб, но това е прекалено и се обезценява труда ни. Да не забравяме, че ние сме беден народ, не може едни да забогатяват на гърба на другите.
-Има ли бъдеще българският фолклор?
-Разбира се, че има. В последните години стоя повече в България, участвам като жури в различни конкурси и забелязвам, че има огромен интерес и то от страна на младите изпълнители. Много малки деца също ме търсят, за да им преподавам. Моите ученици започнаха все повече да взимат награди. Изпълнителите също трябва да им помагаме на младите да заобичат фолклора.
Постоянно на дневен ред излиза въпросът с въвеждането на фолклор  в училище, но това все още не е прието.  
В училище по-рано  децата пееха народни песни. И днес в някои училища продължават, но най-често там, където преподават наши колеги. Би трябвало във всяко училище да се преподава народна музика. Никой не знаеше България преди ние да излезем по света с нашия фолклор, с танците и костюмите. Разбира се и от спорта, имаме уникални и добри спортисти, които ни представят навън. Имаме големи личности, които са за почит и уважение.
-Успяхте ли да си починете през това лято?
-Почти нямам почивка. Сега правим концерти навсякъде, където мога ходя и да бъда жури. Предстои ми конкурс в Приморско. След катастрофата съм имала само една почивка, която продължи 20 дни, бях във Вършец. Най-много си почивам, когато изляза на улицата. Много обичам да си говоря с хората на тротоара, в автобуса, във влака или в метрото. Обожавам да вървя, това ме разтоварва. Понякога обикалям и по магазините, за да разглеждам, защото нямам пари да си купувам много неща, но не се оплаквам.
Източник: ТУК
Автор: Георги Гюзелов, в. Шоу 

Средец отбелязва празника си с богата програма

Младежки инициативи, празнични концерти и спортни надпревари ще са  част от програмата за празника на града. Стартът на тържествените прояви бе даден на 01.09 от 10:00 часа, с конкурс, организиран от ОДК Средец  на тема „Моят град през моя поглед”. Събитието е част от инициативата „Идеите на младите”, която се  провежда за пета поредна година.
Празничната програма, по повод празника на града, продължава за най- малките и на 13 септември, когато от 10:00 часа пред “Трансграничен културен център за деца” официално ще бъде закрито лятното училище. В детския празник ще се включат  деца посещавали школите на лятната занималня. Пo традиция, малчуганите ще получат грамота за положените старания през лятната ваканция от кмета на   Средец  инж. Иван Жабов.
 Днес от 10:30 часа на площад „България“ ще започне III – тият НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ “С ПЕСНИТЕ НА КОМНЯ“. Събитието е в памет на странджанската народна певица Комня Стоянова. Фестивалът има конкурсен характер. Изпълненията ще се оценяват от компетентно жури в състав: проф. Георг Краев, Манол Михайлов, Янка Рупкина. 
На 22 септември с  молебен, граждански ритуал и голям фолклорен концерт Средец ще отбележи Независимостта на България. По повод  празника на града - 23 септември , в 10:00 часа на площад „България” ще бъдат  издигнати знамената на Република България и Европейския съюз. Тържествена Света литургия за благоденствието на Средец ще бъде отслужена от протойерей Недялко Радев, ще се проведе и  тържествена сесия на Общински съвет Средец.
За любителите на спорта организаторите на празника са подготвили волейболни и футболни срещи на ветерани, футболен и волейболен турнир. Националният турнир по борба "Продан Гарджев” ще бъде официално открит на 24 септември /събота/от 11:00 часа на градския стадион. Същия ден, от 20:00 часа на сцената на  площад „ България”,  ще започне празничен концерт с участието на Веселин Маринов и фолклорни изпълнители, под наслов „И песен се лее…“.

петък, 2 септември 2016 г.

Знамето на Средец покори Монблан

Знамето на  Средец се развя на най-високия връх в Алпите. Първенецът на Западна Европа беше покорен от алпинита Красимир Жеков.

Монблан е разположен на френско-италианската граница, която преминава през най-високата точка на върха. Височината му е около 4810 метра. 

За първи път е изкачен от Жак Балма и Мишел Пакар на 8 август 1786 г.
 

събота, 25 октомври 2014 г.

Ужасът в Средец /снимки/

Публикуваме още кадри от днешния кошмарен ден в Средец. Фотосите са разпространени от пресцентъра на общинската администрация.










Жабов: Четири улици в града са тотално сринати от вълната, която е минала през тях


Четири улици в града са тотално сринати от вълната, която е минала през тях. Това каза за Радио „Фокус” - Бургас Иван Жабов, кмет на община Средец. По неговите думи, ситуацията в общината е тежка. Дъждът вали повече от 12 часа в Средец и предизвиква наводнение. „Четири улици в града са тотално сринати от вълната, която е минала през тях“, обясни той. По неговите думи, подливниците в язовира над града работят перфектно, има много вода. „Там се опасяваме нещо да не се случи“, допълни той. „Имаме едно откъснато село – Драчево, където имаме мост, през който е преляла вълната, която е дошла от Балкана и засега селото остава откъснато от главния път“, обясни той като допълни, че има стабилизиран път през село Росен. Хората в село Драчево са спокойни, увери Жабов. По неговите думи, в град Средец има разрушени улици и мостове, наводнени къщи. Кризисният щаб в общината има среща. Ако продължи да вали може би ще се наложи обявяването на бедствено положение. За момента няма бедстващи хора в общината.

Затвориха пътя Бургас - Средец заради скъсана язовирна стена

Скъсала се е язовирната стена на село Черни връх, съобщиха от пресцентъра на община Бургас. Огромно количество вода се е изсипало на пътното платно. Кметът на Бургас Димитър Николов съобщи, че за да бъдат предотвратени инциденти, се налага спешно затваряне и на пътя Бургас – Средец.

Части от Средец са под вода

Поройният дъжд остави части от Средец под вода. Районът около Стария пазар заприлича на дере. Новопоставени шахти са потънали. Изпращайте ни и вашите снимки, които да публикуваме в страницата.








четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Издирват собственика на 7 чувала с канабис, открити край Средец


Седем чувала, пълни с канабис, са били намерени край село Драчево, община Средец. По пътя за бившата присевна срещу ореховата градина служители от Държавно горско стопанство открили находката. Найлоновите чували са пълни с канабис. Горските служители веднага уведомили служителите на реда. Собствеността на намереното наркотично вещество се изяснява. Работата по случая продължава от служители на Районно управление „Полиция” - Средец.