вторник, 23 септември 2014 г.

Средец през годините

празник на Средец - 1938г.;
снимка: Архив фото "Брилянт"
За първи път селището е споменато в пътепис през 1595 година под името Кара бунар, което на турски означава „черен кладенец“. През 1651 година Евлия Челеби в своите пътеписи говори, че в Кара бунар има керван-сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Шведският крал Карл XII през 1713 година нощува в хана на Кара бунар на път за Цариград. През 1762 година в село Кара бунар имало 600 къщи и е било сред най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) учителствал там в периода 1792-1793 година. Поради чумна епидемия 1795-1796 г. селото запада и остават само 150 къщи. Кърджалииските разбойници на Кара Фейзи разграбват и опожарават цялото селище през 1801 година. След Руско-турската война от 1828-1829 г. съгласно подписания Одрински мирен договор над 70 карабунарски семейства се изселват в Бесарабия. През 1858 година със султански ферман е построена църквата “Всех Святих” на мястото на стар църковен храм. През 1868 година Васил Левски преминава през Карабунар. На 16 февруари 1878 година 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Кара бунар става околийски център.мето на селището е Кара бунар до 14 август 1934 година, когато е било преименувано на Средец (изписвано като Срѣдецъ до реформата на стария правопис от 1945 година). На 1 юни 1950 година селището е преименувано на Грудово в чест на комунистически деец и бившия кмет на селото Тодор Грудов. Съгласно директивата на Българската комунистическа партия през септември 1923 година той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Кара баир (сега кв. "Меден рудник") и край старата гара Бургас (сега гара Вл. Павлов) стават престрелки, при които има убити и ранени. С президентски указ е върнато старото му име Средец, считано от 23 януари 1993 година. Селището има статут на град от 6 февруари 1960 година.