 |
| Желю Желев |
Автор: Желю Желев, зам. кмет на Община Средец
Преди десет
години група ентусиасти от четиринадесет
ловни дружини се събрахме да опровергаем мита, че видите ли, българите са с
робска психика и не могат да се борят.
Да, ама не,
както казваше Петко Бочаров.
Петвековното робство, от което
дълго време сме дрямали, явно не е било ефективно. Защо ли – ами защото, напук
на определени среди, ние основахме ЛРД “Орловица” и вече десет години го
защитаваме отчайващо добре. Дали защото у нас се е пробудил онзи митичен лъв от
герба на страната ни?
В този ред на
мисли всяка година наесен стотици членове на нашето дружество се обединяват и
излизат с оръжие в ловните полета. Вярно, по оклюмани заради новите цени и
налози и заради пропагандата, че ловът е скъпо удоволствие и е само за
заможните феодали. Ловът е едно от последните неща, които обединяват нашего
брата. Мирисът на барут и шумният изстрел са така желани от всички ловци –
защото дълго време сме го мирисали и слушали – ако не ние, то дедите ни и
прадедите ни.
Българинът обича оръжието, обича
лова, да нарамиш пушка, да тръгнеш, да пуснеш кучето, подсвирнеш, извикаш,
предупредиш значи дивеча и тогава...
Ала не всеки
има щастието да има оръжие и да ловува.
Мнозина са
тези, които се отказват от лова от финансова гледна точка. Но никой – пак повтарям,
никой не се отказал от лова без поне за миг да съжалява, и ще река – в бъдеще
ще продължи да съжалява. Защото, колеги, притежаването на оръжие и ловен билет,
развитието на нашето Дружество са израз на нашата свобода. Свобода не само
политическа, но и душевна, свобода, изстрадана от бащите ни и от самите нас. Защото
свободен е не само онзи, който няма ангажименти, а онзи, който може да
управлява държавата, в която живее, дружеството, в което членува.
Една моя мечта
е моите деца да станат ловци и да спазват природните закони, да обичат лова и
да се грижат за него. И тази моя мечта искам да осъществя в България, в нашето
Дружество. Не е беден този, който е пропилял години из ловните полета. Беден е
този, на когото нивга сърцето му не е тупало бурно из ловните полета!
Уважаеми
колеги, не забравяйте лова и дръжте барута сух!
За да кажем за
сетен път думите, изпълнени със страст: “Наслука!”.
Статията е публикувана в списание "Лов и куче".
