вторник, 12 юли 2011 г.

Античният Деултум става собственост на Община Средец

Археологическият резерват "Античен и Средновековен Деултум-Дебелт" безвъзмездно ще бъде предоставен за управление от държавата на Община Средец. Решение за това ще бъде взето на днешното заседание на МС.

В класацията на в."Стандарт" Деултум беше определен за едно от десетта чудеса на България. "Най-важното, според мен, е да се направи обектът удобен за посещение, да се съхрани това, което е разкрито, защото след изваждането му над повърхността на земята,  той вече е подложен на ерозия. Там е разкрита една уникална римска баня с подово отопление, с технологии, които за времето си са били много напреднали. И това, за да бъде удобно за туристически посещения, е необходима някаква инфраструктура. Най-малкото, необходим е паркинг за колите, пътеки за туристите, ограда на обекта за подобряване на охраната му. Това мисля, че е нужно да се направи. Искаме да повдигнем крепостните кули, за да бъдат по-атрактивни за туристите. Аз така си ги представям нещата. Разбира се, вече сме провели срещи с архитекти, които работят в тази област и мисля, че ще се подготвим. Ние имаме опит в тези неща и се надявам съвсем рационално да бъдат използвани средствата", това каза тогава за BurgasNews кметът на Община Средец Тодор Пройков.



Покръстителят на българите – княз БорисІ – Михаил е приел християнската вяра в Деултум – днешен Дебелт. Основание да мислим така ни дават проучванията, правени през 1982г. на средновековния митнически комплекс. Тогава е открита българо-византийската митница от 820г. сл.Хр. Това е непосредствено след войната на хан Крум срещу Византия. Заедно с нея е открита и една средновековна църква, в която са намерени и три печата на княз Борис – Михаил. Това разказа директорът на Общински исторически музей и управител на Археологически резерват „Деултум” – Красимира Костова.

Има различни версии за това къде е покръстен първият български християнски владетел. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.



Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий - Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.

След продължително 36-годишно управление, през 889 г. княз Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Борис има четирима сина: Владимир-Расате, Гавраил, Симеон и Яков. За свой наследник посочва първородния си син Владимир-Расате. /Burgas News