Стотици със свещ в ръка обиколиха 3 пъти храма в Средец.
В полунощ протойерей Недялко Радев с кръстна процесия изнесе Благодатния огън, от който всички присъстващи запалиха своите свещи. Стотици се включих
а в процесията, обикаляща около църквата и пя пасхалния тропар: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува. Всички се поздравяват с Христос воскресе! – Воистинa воскресе!
По традиция пред множеството бе прочетено Патриаршеското и Синодално Пасхално послание:
Възлюбени във възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква, отново е Пасха и Църквата ликува! Животът тържествува, а смъртта е победена! Отново ни залива вълна от онази радост, за изричането на която думите не достигат, но която всички верни чувстват в сърцата си в утрото на Христовото Възкресение! Христос воскресе!
След обявяването на Възкресението вярващите влязоха в църквата, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си.
В народната традиция Великден се свързва и с възкръсването на природата за нов живот, с победат
а на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело, израз на радостта на хората от възкръсването на природата, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата о
т стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.
