сряда, 3 април 2013 г.

За злобата, лъжите и още нещо

Автор: Георги Гюзелов, създател на Sredets News

Уважаеми читатели, воден единствено от желанието си за обективност и истината винаги да е на светло, реших да напиша тези няколко реда. Поводът е поредния слух.
Уважаеми читатели, приятели, заявявам Ви, че не съм се продал за 100 ЛЕВА СТУДЕНТСКА СТИПЕНДИЯ. Не крия своите амбиции за учене, но това е друга тема,  извън злобата, интригите, любовните триъгълници, кметовете на лице и кметиците в сянка...
Уважаеми читатели,  не прикривам истината! Вие чудесно я знаете. Подло и жалко е разпространяването на тези долни лъжи, бликащи от хора, изпитваща огромна злоба.
Преди 2 години създадох тази страница, воден от желанието си да създам нещо, което да е в помощ на хората в Средец. В ХХІ век е недопустимо да се чака края на всеки месец, за да прочетеш какво се е случило в общинския вестник, а и няма как в една печатна медия да се публикува всякаква информация по обясними причини. Та да се върнем в настоящето... Някой или някои, които можем да видим всеки ден в центъра с цигара в ръка, забравили традиционните български занаяти, зарязали мотиката някъде... Та тези господа са си позволили да петнят нещо, въпреки, че те не са допринесли с нищо. Аз винаги излизам с името си и в този случай заявявам категорично, че досега никога не съм взел стотинка, цент или в каквото и да е изразена паричната единица, средства, за да изпълнявам поръчки на някой мазен чичка. Тези доноси, характерни за няколко десетилетия назад не подхождат на който и да е. Преди известно време прочетох под публикациите коментар, който не забравих. А именно, че някои не оценяват труда ми, че е много лесно да се хвърлят обиди, но нищо не е вечно, че някой ден страницата ще изчезне. Да! Много е лесно да натисна бутона “delete”, но не бих доставил удоволствието на тези господа. Благодаря на хилядите, посещаващи страницата Sredets News. Благодаря и на нашите съграждани, които заради това, че нашата държава се държи като мащеха с нас и ги е принудила да заминат в чужбина, които ми изпращат имейли, за да благодарят за тази страница, която е единственото място, чрез което могат да се докоснат до родното си място.