понеделник, 24 декември 2012 г.

Поетът Станимир Димитров: Истинската поезия трябва да намира опора в "истинския език"

Станимир Димитров
Станимир Димитров е редактор на два от най-големите портали за литература www. buntarite.com и "www.literaturnibesilki.com. Съавтор в поетичните книги "Малка антология Бунтарите", "Витрините на страха" (двуезичен сборник, на български и английски - представяна в предаването библиотеката по БНТ. Автор на стихове, есета, разкази и статии публикувани в регионалния и централния печат. Доби популярност със "След смъртта на Франсоа" 


- Да започнем от самото начало. От колко време пишете стихове?
-Интересен въпрос. Не съм се замислял. В изкуството времето е относително нещо, защото трябва да се отчитат разликите между поетични опити и стихове. В тази връзка никога един творец не може да бъде сигурен кога е започнал да пише, дали е започнал или само си въобразява. Тези, които не спазват това правило лесно попадат в капаните на евтината слава и главозамайването.
-Каква е темата, която преобладава във вашите стихове?
-Бунтът срещу безобразието и безхаберието. Стремя се да не пестя експресия и често се позовавам на крайностите на езика. Според мен "истинската поезия" трябва да намира израз и опора в "истинския език", тоест да не се пестят груби, дори вулгарни думи, когато показването на художествената ситуация го изисква. В противен случай не се обслужва истината. Разбира се, не аз съм открил топлата вода, подобно отношение имат и велики поети като Франсоа Вийон, Чарлс Буковски и мн. др. Всичко останало е поредица от каламбури и опит да за угодничество. А когато поезията започне ДА ОБСЛУЖВА изкуството се превръща в клоунада. Много съвременни български творци са се превърнали в чиновници по тази причина.
-Тоест стиховете ви дават трибуна, на която казвате това, което мислите?
-Стиховете не могат да дадат трибуна, те са резултат от множество компоненти. Умението да уловиш магическото състояние наречено Поезия в ритмика и заклинателен език. Ако творецът си е свършил добре работата, избухват като атомни бомби в съзнанието на четящия. Трибуната за един автор се дава от разпространението на дадена книга. Това е работа на издателството. Аз съм изключително доволен от моите издатели - "СИЕЛА". Това е най-голямото, в момента издателство в България и са изключително коректни. "След смъртта на Франсоа" е във всички книжарници в страната и тиражът е почти на изчерпване. След празниците, вероятно ще преподписвам анекс към второ издание, което скоро май не се е случвало с поетична книга в България.
-Очаквали ли сте подобен успех?
-Не съм очаквал да няма успех, но трябва да призная, че самият аз, съм приятно изненадан от успеха на книгата.
-А планове за в бъдеще?
-Някой беше казал, че животът е това, което се случва докато човек си прави планове. Мога да кажа само, че замислям една повест. Определено следващата ми книга ще е проза./Sredets News