сряда, 18 юли 2012 г.

Какво днес Левски не би простил на българите


Размисли по повод 175 години от рождението на Васил Левски. Автор: Киро Проданов

  За напредъка на един народ поуките от собствената му история могат да имат съдбоносно значение. Сътвореното от Левски „Свето дело” за освобождението на България е блестящ пример с какво себеотрицание  човек трябва да работи за Отечеството. Той успява да подчини на тази осъзната кауза да й служат с безпрекословна преданост над 1100 човека, обединени в 108 частни български комитети, при това само за по-малко от три години!  В условията на дълбока конспирация, постоянен риск и нестихващи разногласия с Каравелов и кръга му в БРЦК,  Апостолът създава и подчинява на светото дело една удивителна организация с верни и предани на делото съмишленици.
Поучихме ли се от този, пред когото се прекланяме?
Всички изследователи на великото дело на Левски извеждат на преден план републиканските му възгледи, маркиращи идеологията и принципите на бъдещата българска държава за свобода и равенство между народите. В Българско не ще има цар, а…народно управление…свобода и чиста република”. Но още при забавянето на поръчания от Левски през февруари 1871г. печат на организацията и липсата на надписът „Смърт или република”, разногласията с Каравелов се задълбочават. И през април 1872г. на общото събрание на БРЦК с приетия устав на организацията последния се налага над последователния републиканец В.Левски. Параграфите, предлагани от Апостола за републиката като крайна цел, са заличени. Записано е, че „Формата на бъдещето българско управление ще бъде неопределена до онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено”…. Така и става, но…
Би ли ни простил Апостола за установената след Освобождението монархия? От поданици на султана, българите стават поданици на доведени отвън владетели. Те яхват мечтите им за единна национална държава, за да постигнат своите имперски амбиции или просто да си поживеят добре и да осигурят потом-ството си. И го постигат. С цената на крушението на българската държава в три войни. Това е резултатът от пировата победа над идеите на Левски от страна на кръга около Л. Каравелов - републиката остава затънтена мечта в съзнанието на цели три поколения идеалисти. В следвоенните години мнозина от тях бунтуват хората срещу властите за по-добър живот. Не умеят обаче дори да имитират подобаващо Апостола. Пренасят идеята за републиката върху вълната на Втората световна война, четвърта за нас българите през ХХ век, но…
Би ли се гордял Апостола с републиканската форма на управление след 9.ІХ.1944-та ? Моля, партийно-пристрастните българи да не се гневят. Защото една република, удавила в кръв и мъка десетки и стотици хиляди, отнела собственост и преобърнала представите за справедливост, братство и равенство между хората, би ли се радвала на одобрението на Апостола? Още повече, когато „чистата ни и свята република” неотдавна се оказа единствената в обединена Европа държава начело с потомствен монарх. Би ли простил величавият дух на Апостола подобна метаморфоза на българските политически партии в ХХІ век?
         Днес преклонението пред делото на най-великия българин не се ли превърна  в
декларативна поза и ритуал от повечето българи? Най-вече, разбира се, от хората във властта. Защото с въвежданите от тях правила и методи на работа, с регулациите в стопан- ския живот и с постоянните симптоматични промени в законите доказват само, че не работят като Левски за „облекчаване живота на българите”. Например, с липсата на политика в държавата за надграждане, което в недалечното минало Ат. Буров определи като обреченост „на всеки 40 години да започваме от нулата”. Какво друго можем да искаме днес от своите управници, освен да работят с ум, сърце и прозорливост като Левски? Да изкоренят лъжата, лицемерието и демагогията от амвона на властта и да работят първо за общия интерес на „чистата и свята република”, след това за своя, а не обратно. Това непосилно искане ли е?
Има много умни и почтени българи във всички сфери на живота ни днес. Не всички са напуснали страната, както се говори. Ала всички се нуждаем от нови правила и морал в политика, за да бъдат чувани гласовете ни. А не да бъдат купувани на избори. Или да бъдат обърквани от постулатите на самозвани кандидат- депутати с доста съмнителна репутация! Това ли е днес демокрацията? - да избираме измежду по-малкото зло?! За това със сигурност Той не би простил и безнаказаната демагогия, и узаконеното измъкване от заслужено наказание на хората с пари и власт. Защото неподправена истина е, че справедливото правораздаване е в основата на силната държава - като дух и доверие на гражданите в институциите. „От нас зависи да бъдем равноправни с другите народи”- едва ли някой ще оспори, че тези думи на Апостола днес изцяло касаят именно отговорността на законодателите и съдебната ни система като един от стълбовете за националния просперитет. И също толкова неоспоримо е, че няма друг българин, изстрадал така фатално своите принципи за съграждането на българския  „Храм на правата свобода” и „Храмът на истината”! Това трябва да искаме от държавниците ни - да изградят този Храм!
Би ли простил днес Левски на всички българи с портрета му над бюрата си и ръководещи хора, не обичащи да им се казват „погрешките”, възползват се от простотията, вместо да се борят за нейното преодоляване защото така е по-лесно? Когато подкупничеството е масово, а примиренчеството почти всеобщо, крайно  време е всеки от нас да се запита: до кога и до къде по този начин? Прошка или тояга за управниците, които превърнаха в норма войната между институциите и премълча- ването на неудобните истини, а неразбирателството между политическите лидери  се превърна в антипод на парламентарния девиз „Съединението прави силата”? „Народната работа стои над всичко”- повелява и доказва Левски, ала днес политическата ни класа очевидно не мисли така. Видно е, че тя не прилага общоевро- пейските принципи за добро управление и за жалост го доказва системно.
Трябва изпит за всеки.Защото има примери: Днес е човек, а утре-магаре.
Със сигурност Левски не би простил неумението ни да разкодираме и прилагаме този изпитан негов завет - изпит и проверка днес за всеки, комуто възлагаме надежди за добро управление и просперитет на нацията. Виждаме успешно да са претворени идеите на великия българин в живота на други държави и народи. Ще го постигнем и ние щом всеки осъзнае нуждата от нов обществен морал. И когато изди- гаме и зачитаме добродетелните хора. Такива хора, на които за делата им не ще се налага да гледат гузно към портрета на Апостола. А всички други да разберем най-сетне какво е искал Той да ни каже със своето: „Народе!!??”