 |
| Иван Вазов |
Днес се навършват 162 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Минчов Вазов.
Иван Вазов е роден през 1850 година в Сопот.
Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения.
В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:
Свободата на България и борбата за постигането ѝ; Любовта към рода и родината; Преклонение пред природните красоти на България; Защита и утвърждаване на българското...
Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896).
През 1917 година е номиниран от Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.
Автор е на романа "Под игото", както и на множество стихосбирки, повести, сборници, пътеписи, драми...
НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
