петък, 18 януари 2013 г.

На Атанасовден се прогонва зимата


Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят. Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като Лелинден, Ден на цвекьето или Сладки и медени - табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Още в ранно утро те месят тесто и раздават "чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчват" децата от шарка. Българите наричат Атанасовден "сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: "Иди си, зимо, идвай лято!" На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.