неделя, 8 април 2012 г.

Цветница е!

Това е празника на цветята. Сутринта над портите на всяка къща се закачва венче от върбови клонки, които я запазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден момичета се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесените кукли. Венчетата и парчетата от хляб се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче или хлебче излезе най-отпред се избира за кумица. Тя завежда цялата групичка в дома си, където се гощават. Обичаят се нарича кумичене. В знак на уважение към кумицата останалите момичета мълчат в нейно присъствие чак до Великден, /говеене/.На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан Христос влиза в Йерусалим на осел. Вярващите го посрещат, разстилат пред него дрехите си и клонки и го прославят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Йерусалим през IV в. У нас Връбница се почита и като голям църковен празник. В различни по форма текстове съвременната църква отбелязва и възпява на Връбница ‘царската слава' на влизащия в Йерусалим Христос, но загатва и за неговото бъдещо страдание, смърт и възкресение. В този смисъл в църковното богослужение цветното клонче е знак за ‘знамение на възкресението'. Сутринта на Връбница църковнослужителите осветяват в църква върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна сила.